Вижте как почина Димитър Коклин

Гримьорът с нищо не подсказвал, че съвсем скоро ще си отиде от този свят и ще остави зад гърба си една насълзена и страдаща гилдия. Преди Коклин да почине, той все по-често започнал да получава стомашни проблеми, но лекарите така и не успели да му поставят диагноза. Близките му разказват, че майсторът на макиажа се лекувал с хапчета, но само година по-късно се стигнало до тежка спешна операция, която любимецът на няколко поколения не успял да издържи. Най-добрите му приятели все още не могат да повярват, че Коклин вече го няма. Най-тежко загубата бе приета от екипа на "Шоуто на Слави", за който Коклин работеше в продължение на двайсет години. Голяма част от героите са измислени лично от него. Именно Коклин е човекът, на когото хората на Слави Трифонов дължат голяма част от успеха си. Прецизната му работа за едни от най-известните родни актьори е забелязана от цяла България.

"Двамата започнахме съвместна работа още в "Ку-ку", която премина в "Каналето" и впоследствие в "Шоуто на Слави". Толкова се сближихме, че Коклин стана част от моето семейство. Толкова много сме преживели, че сега съм шокиран от загубата. Много голяма част от мен си отиде с него. Все едно съм загубил баща си. Всичките образи, които през годините съм пресъздал като имитация, са благодарение на Митко. Всяко нещо, което сме направили заедно, ми е скъпо и свидно, а сега ще си спомням за таланта му с голяма тъга", коментира пред "168 часа" Стефан Рядков, който дълги години поверява макиажа си изцяло на Коклин. Той е сред любимците на гримьора. За Стефан Димитър Коклин казва, че има най-универсалното лице, което е виждал. Обичал да работи с него, защото не е бездарен и може да пресъздаде всеки образ, който сложи на лицето му.

"Когато започнахме да работим заедно, Коклин боравеше най-вече с подръчни материали. У нас нямаше кой да го научи как да работи, нито откъде да си купи инструменти. Никога няма да забравя един път, когато трябваше да изиграя Ленин в резиденция "Бояна". С Митко отидохме заедно дотам, а по пътя, естествено имаше много шеги и майтапи. Обичаше да се смее. Когато пристигнахме обаче, трябваше много бързо да се подготвим, защото закъснявахме за представлението. В бързината Коклин без да иска, бутна лепилото и, разбира се, нямахме резервно - разказва с насълзени очи Рядков. - За Ленин обаче трябваше много здраво лепене по мен. Двамата буквално събирахме и стържехме от масата и земята последните капки, за да стане наистина образът. После падна голям смях, но първоначално се поизпотихме от притеснение. Двамата бяхме олепени до уши, трудно измихме тялото и дрехите си, но въпреки това аз успях да изляза и да пресъздам Ленин. Образ, за който и двамата много сме се постарали с времето. Нямаше как да го изиграя, ако Коклин не ме бе направил да изглеждам толкова достоверно. Сложи ли ти грима, ти веднага влизаш в роля, защото успяваш сам да повярваш на себе си. Както се знае косъмът на Ленин е рижаво оранжев, много специфичен, а Коклин сам направи перука, мустаци и брадичка с мой размер."
Дори с тъжен поглед и без усмивка на лицето Стефан Рядков е категоричен, че е щастлив за едно. Коклин е успял да предаде таланта си на много хора и никога няма да бъде забравен. Въпреки че сам се е научил да придава уникална визия на големите ни актьори Коклин направил школа за млади гримьори, в която им показал тънкостите на занаята. Сега, след като го няма, учениците му ще се борят със същата отдаденост и енергия, за да не предадат доверието му.

Голямата страст на майстора на грима приживе е киното, но когато влиза в екипа на Слави, разбира, че и на едно по-различно място може да се чувства щастлив. Той започва да ги гримира през 1995 г., когато Трифонов и колегите му правят комедийното шоу "Каналето". Канят Коклин да замести дотогавашния им гримьор, но никога не го пускат да си тръгне. В началото Коклин се колебае, защото е свикнал да изпълнява сложни поръчки в игралното кино и не му се занимава с телевизия. Но само след няколко предавания се увлича в работата си.

В киното за прърви път Коклин изпъква, докато работи във филма "Веригата" на Любомир Шарланджиев. Тогава майсторът успява да реализира своята концепция за облика на героя - избягал затворник, и тя се приема от режисьора. Не спира да работи с българските актьори, като снима в почти всички наши филми и работи до последно и в Театъра на Българската армия.