Случилото се с 18-годишния Билгин Алишев от с.Нова махала, Пазарджишко, повдига редица въпроси за крехката детска психика, тормоза в училище и сигурността на децата ни в институцията, на която са поверени. За съжаление повечето от тях засега все още търсят своите отговори.
А трагедията е повече от огромна - не само за почерненото семейство на 18-годишния бъдещ абитуриент, но и за приятелите и съучениците му.
Именно те, заедно с майката на Билгин, който избра да сложи край на живота си, обесвайки се, разказват за години на системен психически натиск от страна на учителка по английски език Елихан Хаджийска. Свидетелствата им очертават картина на дете, което последователно е търсило справедливост, но е срещало единствено нови удари от училищната система.
Майката на Билгин описва сина си като честен, възпитан и изключително способен:
„Той никога не лъжеше.
Тя подчертава, че владеел отлично английски:
„Моят син знаеше перфектно английски… свободно, без да се притеснява.“
Според хората именно това е провокирало негативното отношение на учителката, тъй като се говори, че госпожата по английски език не знае добре езика и се дразни на всички, които ходят на частни уроци:
„На нея това явно е пречило, защото знае повече от нея.“
Съучениците разказват, че всичко започва през 2021 г. с дребен конфликт извън училище между две момчета. Учителката Елихан Хаджийска, която няма пряко отношение към случката, научава за спора и решава да се включи с коментари пред всички ученици, като ги настройва срещу едното от момчетата в спора - Билгин.
„Започна да обижда… да клевети… да настройва всеки срещу него.“
Те признават, че са мълчали и днес съжаляват за това:
„Всички мълчаха… от страх, за да няма уронване на авторитета на училището.“
Кулминацията настъпва по време на т.нар. „комисия“ — неофициална среща, свикана от учителката, на която са отправени поредната доза заплахи към набелязани ученици, че няма да бъдат допуснати до матура:
„Не е била комисия. Нито директорът е дал заповед, нито класният бил уведомен.“
Учениците описват как Билгин е бил унижаван пред целия клас:
„Започнаха да му викат… да го унижават пред целия клас.“
„Не му дадоха думата да говори.“
Единственият учител, който се опитва да го защити, е бил прекъсван.
Съучениците виждат как Билгин рухва след всяка нападка:
„Той стоеше пред нас разтреперан… искаше да говори, но не му позволиха.“
Въпреки страха, Билгин е говорил открито, когато е имал възможност. На изнесен урок по гражданско образование пред външен експерт той събира смелост и ясно заявява:
„Учител в това училище ме тормозеше в продължение на 2 години.“
След което, по думите на учениците:
„Имаше коментари от сорта на: “Нямаше ли друга работа да го каже точно там?”“
Билгин търси и помощ от психолог, тъй като висoкият му морал и чувство за справедливост често се сблъскват с реалността и липсата на адекватна подпрепа дори от директора. В последните дни от живота си, той се затваря в себе си. Майката потвърждава:
„Тялото е чисто… без лекарства, без наркотични вещества… Чисто на психологическа основа.“
„Което е 4–5 години тормоз.“
Във фаталния ден, след като вижда Билгин безжизнен, неговата близка приятелка изпада в шок. Без да губи време, тя решава да съобщи на учителката по английски език.
„Отидох до тях. Извиках я. Казах ѝ какво се е случило“, разказва момичето. „А тя ми отговори: "Аз помислих, че си тук, за да ми се извиниш, че не ми влизаш в часовете". Това ѝ беше реакцията.“
Момичето се опитва да обясни сериозността на ситуацията. Отговорът, който получава, я оставя без думи:
„Тя ми каза: "Аз не вярвам на номерата на Билгин".“
Сълзите ѝ не променят нищо:
„Викам: "Добре, не вярвате на номерата на Билгин. Аз съм пред вас, треперя, плача — и на мен ли не ми вярвате?"“
Ще задаваме въпросите… и няма да се откажем, докато не получим отговор.
Защо учителката е продължила да преподава след като има съмнения в нейните педагогически похвати и знания?
Колко лесно и безпристрастно могат да се проверят уменията на един учител?
Опитвали ли са колеги на учителката по английски — включително съпругът ѝ Ахмед Хаджийски, който също работи като начален учител, да прикриват сигнали или информация за поведението ѝ към ученици, и допринесло ли е това мълчание за ескалацията, довела до трагедията?
Защо директорът не е реагирал на многократните сигнали?
Кой носи отговорност, когато едно дете се бори само срещу система, която трябва да го защитава?
Случаят „Билгин Алишев“ вече не е само лична трагедия. Днес той става обществен сигнал за промяна и за край на мълчанието.
