Футболната легенда Борислав Михайлов почина на 31 март, след като прекара няколко месеца в кома. През годините в публичното пространство често се появяваха твърдения, че бившият национален вратар, който срещаше сериозни критики в ролята си на ръководител на футболния съюз, страда от цироза вследствие на злоупотреба с алкохол.
Само дни след събитието той е приет по спешност в болница. В продължение на повече от четири месеца остава в безсъзнание, без реални шансове за възстановяване, докато в крайна сметка губи битката за живота си. Дали животоподдържащите системи са били прекратени поради безнадеждното му състояние или смъртта е настъпила преди това, остава известно единствено на най-близките му хора.
Борислав Михайлов е роден в София през февруари 1963 г., в снежен зимен ден. Представител на зодия Водолей – знак, за който често се казва, че носи дух на колективност и стремеж към общото благо. Вероятно още от ранна възраст в него се оформят лидерските качества, които по-късно ще го превърнат в капитан както на клубно, така и на национално ниво. Футболът е част от неговото наследство – баща му Бисер Михайлов е вратар на „Левски“. С времето фамилията се превръща в истинска вратарска династия, включваща освен Боби и неговия брат Руслан, както и сина му Николай. Това е уникален случай в българския футбол, както и фактът, че баща и син печелят отличието за най-добър футболист на страната.
В едно от последните си интервюта Михайлов разказва спомен, предаден от майка му Ели – че още при първите си стъпки ритнал топка. Семейството живее в столичния квартал „Хаджи Димитър“, в среда, силно свързана с „Левски“. Като дете той посещава мачовете още в количка, воден от майка си. По-късно започва тренировки, като първоначално играе като нападател при треньора Янко Кирилов – факт, който обяснява отличните му умения с крака. Впоследствие застава на вратата, където се усъвършенства под ръководството на Людмил Горанов.
На едва 17 години влиза в мъжкия състав на „Левски“, макар че през следващия сезон продължава да играе за юношите и отбива военната си служба. Именно тогава започва да губи косата си, след като е подстриган нула номер като новобранец.
Само две години по-късно вече е титулярен вратар на „Левски“, а скоро след това получава и повиквателна за националния отбор. Треньорът Иван Вуцов му гласува пълно доверие и го налага като титуляр. На Световното първенство в Мексико Михайлов пази във всичките четири срещи на България. В края на 80-те години обаче кариерата му преминава през труден период. След загубата от Румъния с 1:3 през 1988 г., която е и първият му мач като капитан, той е изваден от националния тим за цели две години. Напрежението се пренася и на клубно ниво – фенове на „Левски“ го замерят със снежни топки след допуснат гол, което води до сериозно отчуждение.
Така Михайлов напуска България и търси развитие в чужбина, като подписва с португалския „Белененсеш“. В родината му временно забравят за него, докато Иван Вуцов не се завръща начело на националния отбор през 1990 г. и отново го включва в състава. По-късно, за да прекрати напрежението около капитанската лента между водещи играчи, треньорът взема решение да я повери на вратаря. С нея Михайлов изиграва над 50 мача.
По време на Световното първенство в САЩ през 1994 г. той отново поема ключова роля. След тежката загуба от Нигерия с 0:3 в първия мач именно той допринася за стабилизирането на отбора и предотвратява вътрешни конфликти. В следващите срещи България побеждава Гърция и Аржентина, без да допусне гол. Кулминацията идва в двубоя срещу Мексико, решен след изпълнение на дузпи. Михайлов спасява два удара и се превръща в герой, запомнен от хиляди българи, излезли по улиците да празнуват.
След смъртта си той оставя значително състояние , оценявано на около 15 милиона евро, включващо банкови средства, недвижими имоти, автомобили и участия в компании. По информация на близки до семейството, той не е оставил завещание, което означава, че наследството ще бъде разпределено по закон между съпругата му Мария Петрова и трите му деца – Николай, Бисера и Елинор.
Сред имотите му се откроява семейна къща край София, където живее с Мария Петрова – трикратна световна шампионка по художествена гимнастика. Освен това притежава апартаменти и вила по Черноморието, както и имот на френската Ривиера, където семейството прекарва летните месеци. Данни от търговския регистър сочат, че има участия в различни фирми, макар че преди години се е разделил с дела си в габровски хлебозавод. Според неофициална информация разполага със средства и в чуждестранни банкови институции, включително в Швейцария.
Тези активи вероятно са натрупани и от дейността му в структурите на УЕФА, където е бил част от Изпълнителния комитет и различни комисии. За разлика от някои свои съотборници от поколението на САЩ’94, Михайлов успява да запази и увеличи богатството си, избягвайки рискови инвестиции и хазарт.
При липса на завещание, законът предвижда наследството да бъде разделено, като съпругата му получава половината, а останалата част се разпределя между нея и децата. От първия му брак с Петя Костова са децата Бисера и Николай, а най-малката му дъщеря Елинор е от връзката му с Мария Петрова. Бившата му съпруга няма право на дял.
В миналото Михайлов води тежки съдебни битки за родителски права , което се отразява и на професионалната му кариера – провалят се трансфери в „Тенерифе“ и мексиканския „Крус Азул“. Семейните отношения преминават през сложни периоди, но с времето се подобряват.
Най-малката му дъщеря Елинор днес живее в САЩ, където е завършила образованието си. В тийнейджърските си години се занимава с тенис, като тренира в Испания.
Очаква се процедурата по разпределяне на наследството да бъде продължителна и свързана с редица юридически действия, както и с преговори между наследниците.
