Два екипа на ЦСМП – Ямбол са сред първите на мястото на катастрофата, при която загинаха две деца от школата на „Славия“ и бащата на едното от тях
Тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ , при която загинаха две деца футболисти от школата на „Славия“ и бащата на едното момче, потресе цяла България. Трагедията остави дълбока следа не само у близките на жертвите, но и у хората, които първи са се отзовали на сигнала.
Сред първите на мястото на инцидента са два екипа на Центъра за спешна медицинска помощ в Ямбол.
Сигналът за катастрофата е получен на 24 юни по обед. Първоначално информацията била за един пострадал, но само след броени минути станало ясно, че произшествието е много по-тежко.
„Може би в рамките на две минути пристегна сигнал, че има и други пострадали. И веднага беше изпратен реанимационният ни екип, който тръгна в рамките на тези две минути“, разказва Светла Шанова, медицинска сестра в ЦСМП – Ямбол.
Когато пристигнали на място, спешните медици се изправили пред ужасяваща гледка.
„Това е един от най-тежки случаи, на които съм ходил. Гледката беше потресаваща... Жената, която беше отвън, също беше цялата в кръв“, споделя Николай Николов, шофьор на реанимационен екип.
На мястото на катастрофата в помощ се включили и случайни свидетели. Сред тях имало жена, която по-късно се представила като медицинско лице.
„Имаше жена, която в последствие се представи, че е медицинско лице, която беше мобилизирала мануално шията на жената. Поставихме твърда яка, носилка, венозен път, сатурация и по най-бързия начин жената беше отведена до СПО - Ямбол“, разказва медицинската сестра Мария Русева.
Заради тежестта на инцидента към мястото е изпратена и втора линейка.
„Наистина тежка катастрофа се оказа. И за това се изпрати и втора линейка. Да подкрепят колегите“, казва Светла Шанова.
Вторият екип транспортирал един от оцелелите – треньора на загиналите деца. Той бил с мозъчно сътресение и в изключително силен шок.
„Той сподели, че отивахме на турнир. Приятелката ми, човекът беше в голям стрес. …..Държах му ръцете, беше много изплашен… По принцип, когато се случва нещо такова, хората губят спомен. От силния шок. И той не помнеше, даже питаше какво се случи“, разказва медицинският фелдшер Наталия Колева.
Трагедията с трите жертви, две от които деца, е оставила тежък отпечатък върху спешните екипи. За тях това не е просто поредният сигнал, а случай, който остава в съзнанието.
„Още не мога да свикна, когато има деца пострадали. Много е трудно. Изживява се всеки ден“, признава Николай Николов.
Медицинската сестра Мария Русева също не крие, че подобни инциденти са огромно емоционално изпитание за хората от Спешна помощ.
„Винаги имаме тежки случаи, които просто не можеш да ги изтриеш от съзнанието си и не можеш да ги забравиш. Травмата е голяма, но работата ни е такава... Ние сме преди всичко майки, хора и тогава медицински лица. Зле се чувстваме. Има загинали деца“, казва тя.
За спешните медици всеки сигнал е надпревара с времето и борба за човешки живот. Понякога обаче, въпреки бързата реакция, усилията и професионализма, трагедията вече е настъпила.
Катастрофата на „Тракия“ остава един от онези случаи, които напомнят колко крехък е животът и колко тежка е работата на хората, които първи застават лице в лице с човешката болка.
