Британското образование се оказа в центъра на нов спор покрай завръщането на Обединеното кралство в програмата „Еразъм+“ от 2027 г.. Поводът са учебни материали и проекти, свързани с теми като приобщаване, многообразие, климатичен активизъм и преосмисляне на традиционни приказки.
Сред най-коментираните примери е версия на „ Червената шапчица “, в която героинята е представена през съвременна интерпретация на пола, сексуалността и класическите психологически символи.
Важно уточнение е, че не става дума за официална заповед на ЕС всички британски училища да пренапишат детските приказки, а за образователни ресурси и проекти, които могат да бъдат използвани в рамките на инициативи, свързани с „Еразъм+“.
Великобритания се връща в „Еразъм+“ през 2027 г.
Британското правителство и ЕС вече финализираха договореността Обединеното кралство отново да участва в „Еразъм+“ от 2027 г.
Разходът за британската страна за 2027 г. е оценен на приблизително 570 млн. паунда, като правителството посочва, че е договорена 30% отстъпка спрямо стандартните условия.
„Тюринг“ отпада след 2026/27
Съществуващата британска схема „Тюринг“ ще продължи до края на учебната 2026/27 година, след което няма да работи през 2027/28, когато започват местата по „Еразъм+“.
За 2026/27 бюджетът на „Тюринг“ е до 78 млн. паунда, като програмата финансира международни образователни и работни практики.
Точно това сравнение между много по-малкия бюджет на „Тюринг“ и по-големия принос към „Еразъм+“ е една от причините за политическите спорове във Великобритания.
Откъде идва скандалът с приказките
Според публикации в британската преса част от спорните образователни материали са насочени към премахване на стереотипи, свързани с пол, възраст, увреждания и расова принадлежност.
Там се появяват и съвременни версии на традиционни приказки.
Най-голямо внимание привлича интерпретация на „Червената шапчица“. Ревизията премахва всякакви предположения за пол, възрастова дискриминация, расизъм или увреждания. В пренаписаната история „Над дъгата“ Червената шапчица вече е „достатъчно уверена в собствената си нарастваща сексуалност“ и не се плаши от фройдистките образи в гората, пише Daily Mail.
Ученици ще учат и как се организира активистка кампания
Друг спорен елемент са материали, свързани с младежкия активизъм.
В тях ученици могат да получават насоки как да организират кампании, да използват социални мрежи и да участват в инициативи, включително по теми като климатичните промени.
Критиците смятат, че това преминава границата между образование и политическо влияние.
„Фабрики за активисти“ или модерно гражданско образование
Андрю Гилиган от Policy Exchange е сред гласовете, които предупреждават, че подобни проекти могат да превърнат училищата във „фабрики за активисти“.
Консервативни политици също атакуват програмата като „троянски кон“, чрез който според тях ЕС прокарва определени ценности и политически послания.
Поддръжниците на подобни инициативи виждат въпроса по съвсем различен начин – като обучение по гражданска активност, критично мислене, приобщаване и участие в обществения живот.
Това официална британска учебна програма ли е?
Не съвсем.
Тук е най-важната граница.
Фактът, че британски институции насочват училища или младежки организации към ресурси, свързани с „Еразъм+“, не означава, че всяко училище е задължено да преподава конкретната версия на „Червената шапчица“.
Нито означава, че ЕС директно определя британската национална учебна програма.
По-точно е да се каже, че британското участие в „Еразъм+“ отваря достъп до широк набор от европейски образователни проекти, част от които съдържат силно идеологически или социално ангажирани теми.
Защо спорът вероятно ще се засилва
Причината е, че тук се сблъскват две чувствителни теми едновременно:
- връщането на Великобритания към по-тясно образователно сътрудничество с ЕС;
- спорът докъде трябва да стига училищното образование по теми като пол, идентичност, климатичен активизъм и социални стереотипи.
Затова всяка подобна програма лесно се превръща в политически символ.
Какво е потвърдено
Потвърдено е, че Великобритания се връща в „Еразъм+“ през 2027 г. и че британският принос за първата година е около 570 млн. паунда.
Потвърдено е и че схемата „Тюринг“ няма да продължи през 2027/28.
Но твърдението, че ЕС налага на британските училища задължително да заменят традиционните приказки с „политически коректни“ версии, не следва от официалните документи, които проверих.
