Скандален — така често е описван личният живот на българските владетели след Освобождението . След 1878 година около двореца се носят множество слухове, интриги и истории, в които политика, власт, амбиции и любовни страсти се преплитат по начин, достоен за роман.
Княз Александър Батенберг остава ерген по време на престоя си в България, но според исторически разкази има връзка с омъжена жена от висшето общество (министерша), която му ражда 9 деца.
Неслучайно Фердинанд често е описван като българския бонвиван — човек, който обича разкоша, удоволствията, изисканата среда и светския живот. Думата идва от френското bon vivant и буквално означава „добре живеещ“.
.jpg)
Снимка: Телеграф
Личният му живот е съпътстван от множество слухове и любовни истории — както по време на брака му с Мария Луиза, така и по-късно с Елеонора Българска. Но една от най-коментираните и скандални връзки, свързвани с името му, е тази със Султана Рачо Петрова .
Самата тя разказва подробно за своя живот в книгата „Моите спомени“, издадена през 1922 година. На стотици страници Султана описва не само личните си преживявания, но и атмосферата в българския политически и светски елит в края на XIX и началото на XX век.
Снимка: ABP.BG
Кокона от висшето общество
В началото на XX век Султана Рачо Петрова е сред най-ухажваните и най-обсъждани жени в българския хайлайф. Тя привлича погледите с изискан стил, самочувствие и поведение, което силно се отличава от представите за жената в онова време.
Появява се с червило, пудра, шапка, ръкавици и безупречно подбрани тоалети. Мъжете се обръщат след нея, а жените често я гледат със смесица от възхищение и завист.
В спомените си Султана не разказва само светски клюки и дворцови интриги. Тя разкрива и слабостите на политическите мъже в бурни години, белязани от двете Балкански войни и Първата световна война. В тях самата тя участва като доброволка и помага на ранените войници.
Името Султана идва от турски и означава „царица“. А съдбата ѝ наистина я поставя в центъра на един свят, в който личната красота, влиянието и близостта до властта могат да променят човешки животи.
.jpg)
Снимка: Българска история
Девойката, която причаквала каляската
През 1885 година софиянци често виждат в каляската на княз Батенберг младия офицер Рачо Петров. Той е на 24 години, току-що завършил генералщабната академия в Петербург и вече служи в двореца.
Всеки ден едно 16-годишно момиче причаква царската каляска пред дома си, намиращ се на ъгъла на днешните улици „Алабин“ и „Витоша“. Девойката се опитва да привлече погледа на командващия щаба на българската войска.
Тя се казва Султана Хаджиминчович и е правнучка на един от най-богатите българи — търновския търговец хаджи Минчо.
Султана е родена на 16 юли 1869 година в Тулча, тогава в Османската империя. Майка ѝ Марийонка произхожда от известен род преселници от Жеравна, но умира само две години след раждането ѝ. Баща ѝ Пантелей Хаджиминчович поема грижата за двете си дъщери.
Той е завършил медицина в Париж и е смятан за втория най-заможен българин в Румъния след Евлоги Георгиев. По-късно става и първият директор на Александровска болница.
Пантелей изпраща дъщерите си Султана и Елена в Кралския френски пансион в Букурещ. Там Султана изучава френски, немски, пиано и оперно пеене. Усвоява и изтънчени дворцови маниери от обкръжението на румънската кралица Кармен Силва.
Когато се връща в България, младата Султана прави силно впечатление. Описват я като видение — в бяла рокля, с широкопола шапка, леко наклонена надясно, с бяло пуделче в скута и вишнева панделка на шията.
Снимка: Жената днес
Бракът с Рачо Петров
Началник-щабът на войската Рачо Петров бързо се влюбва в красивата Султана и отива в дома на баща ѝ, за да поиска ръката ѝ.
„Мойта Султанка е глезена, ти нямаш дори покрив, за да я подслониш, какво ще й предложиш?“ - охлажда ентусиазма му д-р Хаджиминчевич.
Кандидатът за жених е син на дребен шуменски кръчмар и на този етап не изглежда подходящ за момиче от толкова заможно и изискано семейство.
Ситуацията се променя след Сръбско-българската война. Младият офицер се връща от бойното поле при Сливница с военна слава и награда от 60 000 гроша, с които купува чифлик в Белово. Тогава бащата на Султана склонява да даде дъщеря си за негова съпруга.
По-късно самата Султана пише в спомените си:
„Не бях виждала баща си от деня на моята авантюристична женитба. Той беше огорчен, сърдеше ми се и не искаше да ме види. Въпреки че беше дал съгласието си за годежа ми с Рачо Петров, беше разбрал, че това е грешка. Нито аз бях за Рачо, нито той за мен. Възпитана в луксозен пансион, аз бях галена, никога несмъмрена нито от дядо ми, нито от любимия ми вуйчо Телемак. Баща ми късно разбра, че Рачо Петров с упорития си и груб характер ще унищожи най-ценното у мен - слънчевата ми весела натура, добротата и главно - детската чистота“.
Рачо Петров, Снимка: Телеграф
Султана и Фердинанд
Съвсем скоро след брака младата Султана се озовава в центъра на дворцовите интриги. Според разказите тя бързо разбира слабостите на Фердинанд и започва връзка с него.
Отношенията ѝ с Кобурга са явни за мнозина, но същевременно са обвити в слухове, недомлъвки и клюки. Разказва се, че княз Фердинанд често намирал поводи да минава с каляската си край дома на Рачо Петров, когато генералът отсъствал. Султана го чакала на прозореца и двамата разговаряли дълго.
По-късно Фердинанд започва да я приема инкогнито в покоите си. Смята се, че ѝ подарява и малък дворец край Варна с кокетни арки, известен днес като къщата на Султана Рачо Петрова.
Рачо Петров е наясно със слуховете около съпругата си и Фердинанд. Той обаче знае и друго — собственото му издигане като генерал, министър и два пъти министър-председател е силно свързано с благоволението на владетеля.
Според разказите веднъж, по време на дворцов бал, генералът дори ги заварва уединени на втория етаж над салона. Знае и за щедрите подаръци, с които Фердинанд отрупва жена му.
Скандалите между съпрузите стават все по-чести. Накрая, когато вижда, че не може да надделее над Султана, Рачо Петров също се впуска в любовни авантюри.
Падението на генерала и краят на брака
Рачо Петров по-късно е уличен в крупни финансови злоупотреби около закупуването на оръжие за българската войска. Осъден е и лежи четири години в затвора.
Заради църковна забрана двамата със Султана не успяват да разтрогнат брака си повече от десетилетие. Разводът става факт едва през 1918 година.
Години по-късно, когато тя вече е разведена, а Фердинанд е абдикирал и не живее в България, Султана го посещава два пъти в имението Кобург.
При второто си гостуване Фердинанд я моли да ходатайства пред премиера Александър Стамболийски поне княз Филип и княгиня Евдокия да могат да се върнат в България.
Султана отива при Стамболийски в чифлика му в Горна баня. Според разказа той я посреща с кални ботуши и гумена престилка, сякаш току-що е излязъл от обора. Вместо поздрав, ѝ задава директен въпрос:
"Таман сме си сами. Абе, госпожо, верно ли е, че сте спали с Фердинанд?"
Султана не се смущава и отговаря:
"Извинете, но аз мислех, че съм дошла при министър-председателя. Ако искам да се изповядвам, ще отида при попа!"
Делото с Рачо Петров
През 1931 година Рачо Петров завежда дело срещу Султана. Той настоява тя да се откаже от фамилията му, защото според него е осквернила името му в книгата си.
Банкерът Атанас Буров разказва, че Султана му предложила 300 хиляди лева, за да стане неин свидетел по делото. Той обаче отвърнал, че не би се съгласил за по-малко от 2 милиона.
"Толкова за голям ли се смятате, г-н Буров?" - пита го с гняв Султана.
"Да, госпожо!"
"Не сте толкова голям, колкото си мислите!" - побеснява Султана. - "Аз съм спала с всички министри и генерали и знам, че са по-умни и по хубави от тебе, но по-нагъл човек не съм срещала. Затова ще си прибера парите!"
Буров я предупреждава, че ще загуби делото. Така и става. Пред съда Рачо Петров представя любовни писма, писани от Султана до различни мъже, както и нейни голи снимки, правени в двореца на цар Фердинанд в Евксиноград и на плажа в Остенде, заедно с румънския принц Карол.
Султана е сразена в съда. През 1934 година Рачо Петров ѝ отнема всичко, а тя губи огромното си състояние, оценявано на 366 млн. лева.
Интерниране и последни години
Малко известен факт е, че през пролетта на 1944 година Султана е интернирана в концлагер. Причината е, че осиновената ѝ дъщеря Влада Карастоянова, говорител в Радио BBC, осъжда влизането на България във войната на страната на хитлеристка Германия.
В последните години от живота си Султана живее с вярната си слугиня в собствения си дом на улица „Денкоглу“ в София.
Умира на 16 ноември 1946 година на 77-годишна възраст.
До края обаче остава онази светска дама, за която съвременниците ѝ твърдят, че човек не би могъл да не се обърне след нея — дори когато вече се подпира на бастунче.
Султана Рачо Петрова остава една от най-противоречивите и ярки жени в следосвобожденска България — символ на красота, скандал, амбиция, падение и непокорен дух.
