Спорът кой е по-умен - кучето или котката , изглежда съвсем труден. Котките са значително интелигентни, за да бъдат дресирани, твърдят стопаните им.
Докато собствениците на кучетата имат безброй доказателства за интелигентността на своите любимци - освен че могат да бъдат дресирани, те лесно влизат под кожата на човешкото си семейство и ето: Джери си носи каишката, за да подкани да го изведат на разходка. Известен е случаят с кучето, което ходи да купува бира на стопанина си - всички в кръчмата на столичния пазар “Ситняково” го знаят.
Правени са много изследвания върху интелектуалните способности на кучетата. Знае се, че те могат да научат стотици думи, че дори имат зачатъци на абстрактно мислене и интуитивно се досещат за какво си мислите.
Но за котките... Там положението е тъмна Индия. Има точно две задълбочени изследвания на ума на мъркащите домашни любимци. И заключенията от тях са оскъдни.
Причината е, че котката се отнася с пълно пренебрежение към всякакви опити да бъде изследвана. “Правил съм едно проучване върху тях и няма да повторя”, отсича унгарският животински бихевиорист Адам Миклоши. Той е автор на експеримент, чрез който установил, че кучетата разбират, когато им сочиш с пръст. Опитът е прост - няколко чаши, в една от които има лакомство. Човекът сочи с пръст в коя чаша е лакомството. Почти всички кучета се справят със задачата. За разлика от тях шимпанзетата позорно се провалили на теста. Те се хвърляли безразборно да обръщат чашите, докато уцелят.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Миклоши пробвал същия експеримент и върху котки. Повечето се побъркали от страх, когато попаднали в лабораторията. Наложило се той да ходи по домовете на стопаните им, за да проведе опита. От 27 животни 7 отпаднали, защото се криели под дивана, щом чуели, че ученият да идва. Останалите обаче се справили с теста с посочването също толкова добре, колкото и кучетата.
Друг учен - Кристиан Агрило, сравнителен психолог от Университета в Падуа, провел проучване на способността на рибите, птиците и котките да броят. Неговият екип поставя три черни точки на желан обект - чиния с храна или вратичка, през която може да се влезе при другите риби, и две точки на нежелан обект - празна чиния или вратичка, която води до безинтересно място. И рибите, и птиците се опитват да направят каквото се иска от тях и често успяват.
Косматите глезли обаче се оказали костелив орех. Те изобщо не се интересували от експеримента и обикновено започвали да се ближат или тръгвали в съвсем друга посока. Все пак Агрило постигнал някакви резултати. Оказало се, че от котка математик не става. “Те не различават бройката, а големината на обектите - обяснява ученият. - В дивата природа те ловуват сами и за тях е важна не бройката, а колко е едра плячката.”
При друг експеримент - паничка с храна на трудно достъпно място, и кучетата, и котките успяват с много усилия да си я извадят. Когато паничката е закрепена и не може да се изтегли, кучетата след няколко опита се отказват и поглеждат човека за помощ. Котките продължават да се борят сами.
Изследванията върху двете домашни животни показват някои неща за интелигентността им, но не разкриват кое е по-умното. Според стопани, отглеждали и котки, и кучета, не може да има еднозначен отговор на този въпрос. Като при хората е - има умни и глупави индивиди, обясняват те.
