На 91 години Мара Чапанова продължава да прави това, което обича най-много – да играе пред публика. Въпреки възрастта си, легендарната актриса не мисли за отказване от сцената и признава, че именно работата и общуването с хората я поддържат млада духом.
Тази година тя получи престижното отличие „Златен век“ по повод 24 май – признание за десетилетията, посветени на българския театър и култура.
„Искам винаги да имам контакт с хората.
Любов към изкуството още от дете
Мара Чапанова мечтае за сцената още като малко момиче. Интересува се от пеене, балет, рисуване и литература, без да подозира, че един ден ще се превърне в една от емблемите на българския детски театър.
Детството ѝ обаче преминава и през тежки изпитания. Тя никога не забравя ужасите на Втората световна война и бомбардировките над София.
„Бягахме пеша до Княжево с бебето ми братче на ръце. Помня страха и до днес. Войната е най-страшното нещо, което може да се случи на човек“, разказва тя.
Среща с най-големите имена в българската култура
След войната съдбата я отвежда в Радио София, където работи рамо до рамо с някои от най-големите личности в българската култура.
Сред хората, оставили най-силен отпечатък върху нея, са Валери Петров , Ангел Вълчанов и Леда Милева .
„Леда Милева ме научи на първите уроци по литература. Тя беше не само мой учител, но и приятел“, спомня си актрисата.
Повече от 70 години на сцената
Творческият път на Мара Чапанова продължава повече от седем десетилетия. През това време тя влиза в десетки различни образи – от деца и баби до приказни герои и животни.
„Била съм всичко – мишка, зайче, пожарникар с мустаци. Това е богатството на актьорската професия“, казва с усмивка тя.
Голямата ѝ любов обаче винаги остават детските спектакли.
„Да играеш пред деца е висш пилотаж. Там не можеш да се преструваш. Децата усещат всичко. Те са най-чистите и истински същества на света“, убедена е Чапанова.
Тайната на дълголетието
Според актрисата най-важното е човек никога да не губи любопитството си към живота и желанието да общува.
„Общуването с хората е най-хубавото нещо. Във всеки човек има нещо добро. Ако го откриеш, животът става много по-красив“, казва тя.
Не спира да пише книги, да участва в театрални постановки и да се среща с публиката, защото вярва, че паметта за хората и историите им трябва да бъде съхранявана.
На 90 години още лекува пациенти
Подобен пример за активен живот дава и д-р Кирил Апостолов от Петрич.
На 90 години той продължава всеки ден да пътува до кабинета си в село Скрът, където преглежда пациентите си.
„65 години съм лекар и още не ми е омръзнало. Работата ме държи жив и ми дава сили“, признава медикът.
Историите на Мара Чапанова и д-р Апостолов доказват, че възрастта е просто число, когато човек има цел, любима работа и желание да бъде полезен на другите.
