Фразата „Живеем за внуците си“ се превръща в основен смисъл на живота за много възрастни хора. Заради детския смях, топлите прегръдки и неумелите рисунки, те са готови да търпят болести, самота и умора.
Но тази безусловна любов крие опасност.
Безразличието е най-болезнената обида
Студената, дистанцирана изолация е една от най-тежките емоционални травми за бабите и дядовците. Когато обажданията станат редки, съобщенията кратки, а посещенията формални, това вече не е просто „заетост“. Такова безразличие е по-дълбоко, отколкото изглежда. Мълчанието и търпението не решават ситуацията – негодуванието се натрупва, което се отразява негативно на емоционалното и физическото им благополучие. Несподелената любов води до прегаряне, така че безразличието е неприемливо.
Изчисление: Когато любовта бъде заменена от бартер
Предупредителен знак е, когато внуците изразяват вниманието си само чрез „ти ми даваш, аз давам на теб“. Ако обажданията или посещенията се правят единствено с цел материална облага, помощ или подаръци, това е признак на консуматорско отношение. Помагането на близки е естествено, но когато грижата се превърне във форма на „плащане за внимание“, връзката губи духовната си основа. Възрастният човек рискува да остане както без истинска подкрепа, така и без ресурси.
Нечестност и подлост: не можеш да си затвориш очите
Като прощават дребните лъжи или лошото поведение на внуците си с фрази като „всички деца правят това“, възрастните хора несъзнателно изпращат посланието, че е нормално да го правят. С течение на времето това създава устойчив модел на поведение, при който човек е готов да нарушава моралните принципи в името на изгода. Ако не бъдат контролирани, лъжите могат да ескалират в сериозно предателство.
Грубост и неуважение: защитата на границите е от съществено значение
Понякога внуците говорят подигравателно или пренебрежително, като например: „Ти нищо не разбираш.“ Много възрастни хора ще замълчат, за да не „развалят връзката“. Но това е грешка. Неуважението , оставено без отговор, расте. Грубостта може да ескалира в обиди. Важно е спокойно, но твърдо да се заяви: „Не можеш да говориш с мен така.“ Поставянето на граници не е свързано с конфликт; става въпрос за грижа за здрави взаимоотношения.
Умишлена жестокост: когато болката е причинена умишлено
Най-трудното е да се справиш с умишлената жестокост. Когато внуче игнорира молбите за помощ или казва обидни неща умишлено, за да причини страдание, мълчанието само увековечава това поведение. Важно е директно да се обсъдят последствията от подобно отношение. В противен случай младият човек може да развие убеждението, че нараняването на слабите е приемливо.
