На 10 октомври 1981 г. Хасково преживява най-тежката трагедия в историята си.
Трагичната сцена
Жертвите са ученици и преподаватели от Руската гимназия, които се прибират от празнично събитие по повод 1300-годишнината от създаването на българската държава. Изведнъж тишината на привечерието е разкъсана от връхлитаща с висока скорост оранжева „Лада 1600“ с номер ХГ 15-60, управлявана от Братанов. Колата помита групата от деца и възрастни без никакъв опит за спиране.
На място загиват 9-годишните Марияна Керпеджиева, Недялка Гинева, Петя Димитрова и Антония Тодорова – четири неразделни приятелки. С тях умират и 52-годишната учителка Минка Димова и нейната свекърва Йорданка Чонкова, която издъхва в болницата.
Безразличие и безочие
Шокиращото в случая е не само престъпната небрежност, а и реакцията на извършителя и спътниците му. След катастрофата Цветан и брат му Емил, на когото е била собственост колата, не оказват помощ на пострадалите. Вместо това започват да демонтират части от автомобила – свалят касетофона и чистачките, а Емил изрича: „Язък ми за колата.“
Пиянски маратон
Разследването разкрива, че Цветан Братанов е карал с 2.53 промила алкохол в кръвта, след като цял ден е пил в различни компании – започвайки от сутринта в ресторант „Старият дъб“ и завършвайки с 12 бири в „Дивото козле“. Въпреки че имало уговорка трезвен приятел да шофира, в последния момент Цветан настоял да седне зад волана – при това силно разгневен след спор с брат си.
Съдебен процес и възмездие
Случаят предизвиква обществен гняв. Хиляди писма от граждани, включително и съученици на жертвите, заливат институциите с искане за справедливост. Първоначално съдът преквалифицира обвинението към по-леко – за смърт по непредпазливост. След протест на прокуратурата и обществен натиск, Върховният съд връща обвинението в умишлено убийство.
На 5 февруари 1982 г. Хасковският окръжен съд осъжда Цветан Братанов на смърт чрез разстрел, а брат му Емил – на 8 години затвор за това, че е предоставил колата на пиян човек.
Присъдата над Цветан е изпълнена една година по-късно в затвора в Пазарджик. Емил Братанов излежава наказанието си, но скоро след освобождаването си умира.
Траен белег
Трагедията от 1981 г. оставя незаличима следа в паметта на Хасково. И до днес, повече от 40 години по-късно, жителите на града си спомнят тази черна дата и настояват за по-строг контрол над пътната безопасност и отговорността зад волана.
