В деня, в който две млади души намират трагичен край в София, една друга, вече заминала, сякаш проговаря чрез последната си рисунка. На 8 май 2023 г.
„Сякаш очите на Сияна и Ани са част от едно лице – лицето на любовта, на мъката, на погубения невинен живот…“, споделя Николай Попов, баща на Сияна. В емоционално обръщение в социалните мрежи той разказва как, прелиствайки рисунките на дъщеря си в малките часове на нощта, открива нещо, което го разтърсва – нарисувано око с дата: 08.05.2023 г.. Датата, на която Ани и Явор губят живота си.
.PNG)
Сияна, талантливо и мечтателно дете, загина на 31 март на пътя между Радомирци и Телиш. Въпреки че не се познават, Ани и Сияна сякаш са свързани отвъд видимото – и двете обичат да рисуват, и двете създават скици на очи – широко отворени, но тъжни. Очите, които разказват истории без думи. Очите, които сега гледат от небето.
Съдбите им се преплитат и в скръбта на техните родители – семейство на Ани организира изложба с нейни картини след трагедията, а близките на Сияна също подготвят такава, за да запазят светлината и дарбата ѝ жива.
И двете момичета си отиват от този свят нелепо и ненавременно. Но оставят след себе си не просто спомени, а символи – образи, които носят послание: за невинността, за прекъснатия път, за любовта и болката, които надживяват смъртта.
„Обичам те, тате“, завършва Николай Попов своя пост. Думи, които вероятно всеки родител на загубено дете чува в сърцето си.
Талант, който не угасва
Историите на Ани и Сияна напомнят, че животът е крехък, но паметта за него може да бъде силна, смислена и вечна. Очите, които рисуваха, продължават да гледат – от стените на изложби, от спомените на близките, от небето.
