Жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив постави във фокуса не само действията на обвиняемите, но и два по-широки проблема – как човек се променя, когато действа като част от група, и как интернет средата може да превърне унижението и насилието в съдържание за гледане и споделяне.
По тези въпроси в предаването „Тази сутрин“ по bTV говориха психологът Младен Владимиров и специалистът по киберсигурност Станислав Атанасов. Двамата разгледаха случая от различни гледни точки – човешкото поведение в група и ролята на онлайн платформите.
Младен Владимиров: Не трябва да търсим „кауза“, която да оправдае насилието
Според психолога една от опасностите при обсъждането на случая е обществото да започне да търси обяснение, което неусетно да се превърне в оправдание за извършеното.
„Опитвайки се да разберем каузата, се опитваме да оневиним деянието и да кажем – жертвата си го е заслужавала.
Според Владимиров при подобна групова динамика младите хора могат да се опитват да доказват принадлежност, сила или „зрялост“ пред останалите. Това обаче е професионална интерпретация на психолога, а не установен мотив на конкретните обвиняеми. Окончателната мотивация на всеки от участниците трябва да бъде изяснена от разследването и съда.
„Бий, за да те уважават“ – изкривеното разбиране за респект
Младен Владимиров обърна внимание и на начина, по който понятието „респект“ понякога се разбира в обществото.
„В България имаме изкривен превод на думата „респект“. Тя не е уважение в нашето съзнание, а е страхопочитание. В народопсихологията си имаме разбирането „Бий, за да те уважават“, коментира психологът.
Според него именно подобна логика може да бъде част от средата, в която агресията започва да се възприема като доказателство за сила.
Той обобщи тенденцията с думите:
„Нашето общество вече все по-често се регулира през секса и агресията – през едни примитивни механизми.“
Това е оценка на Владимиров за по-широки обществени процеси, а не научно доказано обяснение конкретно за убийството в Пловдив.
Когато групата променя поведението на отделния човек
Случаят поставя особено остро въпроса как групата влияе върху индивидуалната отговорност.
В социалната психология отдавна е известно, че поведението на човек може да се променя в група – особено когато от останалите получава одобрение, когато отговорността изглежда разпределена между множество участници или когато агресивните действия постепенно се превръщат в „норма“ за конкретната компания.
Това обаче не означава, че човек губи автоматично способността да различава правилно от неправилно, нито че груповият натиск освобождава някого от отговорност.
При случая в Пловдив именно индивидуалната роля на всеки обвиняем е сред ключовите въпроси, които разследването трябва да установи.
Социалните мрежи дават още една сцена – тази на публиката
Според Младен Владимиров съвременната онлайн среда добавя нов елемент към подобни прояви – възможността насилието да бъде заснемано, разпространявано и превърнато в спектакъл.
„Те искат нещо много силно като емоция и преживяване, за да бъде гледано в социалните мрежи, да бъде предизвикан интерес към него и да бъдеш отличен с многото лайкове.“
Това е хипотезата на психолога за механизмите, които могат да действат при подобно поведение. Тя не доказва сама по себе си, че точно стремежът към популярност е бил основният мотив на обвиняемите.
В конкретното разследване обаче вече има данни за заснемане и разпространяване на материали, свързани с нападението, което прави въпроса за онлайн демонстрацията особено значим.
„Най-отговорни са и тези, които гледат“
Психологът постави силен акцент и върху поведението на свидетелите.
„За мен най-отговорни са тези хора, които са свидетели на всичко това. В съдебната зала не трябва да са пет души, а 10, които да застанат и да кажат защо го гледах и изпитвах перверзното удоволствие от страданието на този човек“, заяви Владимиров.
Тази реплика е морална оценка на психолога. Юридическата отговорност на свидетелите не възниква автоматично само защото са присъствали – тя зависи от конкретните им действия или бездействия и от приложимите разпоредби на закона.
Въпросът обаче остава тежък: защо, когато група премине границата към очевидно опасно насилие, отделни хора могат да останат наблюдатели, вместо да потърсят помощ?
„Ловците на педофили“ и опасността от самоназначена справедливост
Случаят отново насочи вниманието към феномена на т.нар. „ловци на педофили“ – хора или неформални групи, които създават фалшиви профили, уговарят срещи с предполагаеми извършители и след това предприемат собствени действия срещу тях.
Дори когато подобна дейност се представя като защита на деца, тя крие сериозен риск.
Подозрението не е присъда, а гражданите не разполагат с правомощия да провеждат разследване, да постановяват вина или да наказват физически друг човек. При реални данни за сексуално престъпление правилният път е сигналът да бъде предаден на полицията и прокуратурата.
В конкретния случай мотивът, представян като „лов на педофили“, тепърва се изследва в контекста на доказателствата. Опитът да бъде обяснено поведението на групата чрез подобна „кауза“ не може да служи като оправдание за извършено насилие.
Киберекспертът: Интернет е инструмент, а не причина за липсата на морал
Специалистът по киберсигурност Станислав Атанасов постави важна граница в дебата – между технологията и човека, който я използва.
По думите му големите социални платформи като Facebook и Instagram ограничават съдържание с насилие, макар подобни системи да не са безпогрешни. Съществуват обаче други онлайн пространства, където модерирането е много по-слабо и насилственото съдържание може да бъде толерирано.
„Анонимността в интернет е инструмент. Той може да бъде използван за всичко – както за добро, така и за това, което наблюдаваме в момента. Не мисля, че може да обвиняваме инструмента за липсата на морал.“
Според Атанасов погрешно е да се очаква, че чисто технологична мярка може да разреши обществен проблем.
Всяка забрана в интернет може да бъде заобиколена
„Технологиите са инструмент. Не трябва да ги разглеждаме като решение на социален проблем. Това е много грешно. Всяко ограничение може да бъде заобиколено“, допълни експертът.
Това поставя акцента върху нещо по-сложно от филтрите и блокирането на съдържание.
Платформите могат да свалят видеа, да ограничават профили и да въвеждат автоматични системи за откриване на насилие. Но тези механизми трудно могат сами да предотвратят формирането на групи, в които агресията вече е нормализирана.
Затова проблемът включва едновременно семейната среда, училището, социалните контакти, онлайн общностите, уменията за критично мислене и способността на възрастните да разпознават тревожни промени в поведението на младите.
Защо „лайковете“ могат да усилят опасното поведение
Социалните мрежи работят чрез видима обратна връзка – гледания, коментари, споделяния и харесвания. За повечето потребители това няма драматични последствия.
В определена групова среда обаче публичното внимание може да се превърне в форма на награда.
Когато агресивно действие носи одобрение от останалите, то може да бъде повторено или ескалирано. А когато камерата се включи, поведението вече може да бъде насочено не само към жертвата, а и към невидимата онлайн публика.
Това е една от причините заснемането на унижение да има различна психологическа динамика от насилието без публика – извършителят може да започне да играе роля пред групата и пред бъдещите зрители.
Най-опасният момент е когато насилието започне да изглежда „нормално“
Историята от Пловдив поражда въпрос, който е по-голям от конкретното наказателно дело: как една група стига до момент, в който страданието на друг човек престава да бъде сигнал за спиране и се превръща в повод за шеги, снимки или демонстрация?
Отговорът едва ли може да бъде сведен само до интернет, възпитание или възраст.
Точно затова думите на двамата експерти се срещат в една важна точка – технологията може да даде сцена и публика, а групата да усили определено поведение, но зад действията продължават да стоят човешки избори.
И именно индивидуалната отговорност на всеки от обвиняемите трябва да бъде установена в съдебния процес. Те се считат за невинни до доказване на противното с влязла в сила присъда.
