След 60 години приятелствата придобиват съвсем различна стойност. Вече не е важно колко хора има около нас, а как се чувстваме след срещата с тях.
Разбира се, „изгонете приятелите си“ не трябва да се разбира буквално. Идеята не е човек да остане сам, а да се дистанцира от отношенията, които постоянно го дърпат надолу.
Има хора, след които се чувстваме по-стари
Представете си компания, в която всяка среща започва и завършва по един и същи начин – болести, лекарства, високо кръвно, цени, проблеми, чужди нещастия и непрекъснато повтаряне колко хубав е бил животът някога.
Проблемът не е, че за трудностите не трябва да се говори. Проблемът идва, когато това се превърне в единствената тема на живота .
След подобни разговори човек може да се прибере не просто изморен, а с усещането, че и неговият собствен свят е станал по-малък.
Мозъкът има нужда от новото
Особено с напредването на възрастта е важно ежедневието да не се превръща в безкрайно повторение.
Нови занимания, книги, пътувания, срещи, разходки, музика, учене на нови умения и разговори, които ни карат да мислим – всичко това поддържа интереса към света.
Затова ценни са хората, които продължават да бъдат любопитни.
Тези, които могат да кажат: „Хайде да отидем някъде, където не сме били“, вместо всеки път да повтарят: „На нашата възраст за какво ни е?“.
Урокът, който можем да вземем от Наталия Бехтерева
Известният неврофизиолог Наталия Бехтерева посвещава живота си на изучаването на човешкия мозък и неговите удивителни възможности.
В текста, свързван с нейните размишления за щастието, има една особено важна идея – животът не се състои само от грандиозните събития.
Понякога щастието е нещо съвсем малко, което можем да споделим с друг човек – любим деликатес, подарък, книга, мил жест или просто момент на истинска близост.
И точно тук е голямата разлика между хората около нас.
Има такива, с които само преживяваме миналото. И има други, с които продължаваме да създаваме настояще .
Не е необходимо да прекратявате приятелства
Ако след всяка среща с определен човек се чувствате изтощени, не е необходимо да правите драматични жестове.
Може просто да се виждате по-рядко. Да отказвате разговорите, които неизменно се превръщат в оплакване. Да предложите разходка, театър, кино, изложба или друго занимание вместо поредното седене около масата и обсъждане на проблемите.
А ако нищо не се променя, дистанцията също е избор.
Защото зрелостта не означава да търпим всяка връзка само защото съществува от 30 или 40 години.
