Споделено: „Той, да, той е лекарството за моята лудост!”

Трябваше ми ти, за да събудиш целия огън в мен, всички тези мъки да минат и болката да изчезне .. Трябваше ми, за да намериш пеперудките в стомаха и да ги накараш да живеят. .. Ти ми беше необходим, за да бъда днес това, което съм .. Ти ми трябваше да изтръгна старите навици.. Виното да сменя с твоята усмивка, дългите пияни нощи да бъдат нощи с теб.. и навсякъде с твоя аромат.. и силния ти смях.. И аз до теб, луда.

Имах нужда ти да споделя всичко.. Имах нужда от теб за да порасна, да узрея. С теб се научих как да различавам доброто от злото , красивото от грозното .. промених се, не съм онази, предишната .. И ти ми трябваш днес, защото твоето име неспокойно тече през вените ми , твоите докосвания ме събуждат посред нощ .. твоите стъпки ме карат да се усмихвам. А целият ти .. ти ме правиш щастлива .. И ме лекуваш .. Но не от лудост.

Ти лекуваш раните , които кървят в мен .. Само ти .. Твоят допир, твоите ръце и твоят поглед - причина за моята лудост.. Причините да се държа като луда. Тази лудост говори колко те обичам , колко не мога да намаля тази любов ..

Чуй ме... В тази нощ на лудост, тази аз, тази луда аз .. Слушай колко силно ми трепери сърцето за теб.. Нещо необичайно.. Нещо лудо.. От ден на ден пламъкът за теб повече се разгаря и се превръща в огън.. А аз обичам тази лудост , искам да съм луда .. искам да бъда луда .. по теб!
И само чуй ме ..
Погледни ме и ще видиш ..
Дълбоко в мен, аз съм тази, която ти видя за първи път ..
Същата съм..
Само тогава едно нямах в себе си..
Нямах тази лудост ..
И бъди ми сега ти ..
Бъди ми лекарство за тази лудост ..