11 Май 2014
38500
Източник: блиц
Телефонът на Тони Дачева и стената й във Фейсбук преливат от честитки, след като преди дни тя сбъдна най-голямата си мечта – осинови момиченце. И въпреки че фолк певицата иска да държи детенцето си далеч от светлините на прожекторите, а не да си прави пиар чрез него като много нейни колеги в шоубизнеса, тя се съгласи да сподели пред наш репортер своето човешко вълнение от първите мигове, когато е чула думата „мамо”:
- Тони, здравей! Честито, вече си мама, нали?
- Да, да, наистина станах майка и това е нещо невероятно! Просто нямам думи, с които да изразя какво чувствам! Не съм на себе си от радост и вълнение.
Още съм изтръпнала от това, което ми се случва.
- Разкажи ни нещо за твоето детенце!
- Ако има начин, само за нея ще говоря, но не искам това да става пред медиите. От една страна, това може да се приеме отстрани като някакъв пошъл пиар, а аз не искам в никакъв случай това. От друга страна, това е много деликатна работа, защото, знаете, че детето ми е осиновено. Ако съм рождена майка, мога да преценя сама какво и докъде да кажа за него. Но аз не съм и затова не е редно да говоря. Много внимавам какво казвам, защото се страхувам думите ми, макар и безобидни,
да не рикошират върху него
- Добре, тогава ни разкажи само това, което прецениш. Например, откога сте заедно, колко е голяма?
- Ами заедно сме от Великден. Вярвам, че случайни неща в живота няма и това, че аз станах майка на тези светли празници, е знак Отгоре. Кръстих я Виктория. Тя е едно невероятно момиченце на няколко месеца! Съвсем мъничка е, още няма годинка, но скоро ще я навърши.
- Защо избра името Виктория за дъщеря си?
- По няколко причини – първо, това име на мен много ми харесва, звучи красиво. Второ, майка ми е Веска и може да се каже, че е кръстена и на нея. И, трето, избрах името Виктория заради смисъла му – означава победа. Чисто човешки, осиновяването е за мен най-голямата победа в живота ми, а вярвам, че е победа и за Виктория.
- Можеш ли да разкриеш къде видя за първи път Виктория и каква е била съдбата й дотогава?
- Съжалявам, но това не мога и не искам да го казвам. Града, в който я срещнах, ще запазя в тайна, както и всичко, свързано с нея. Защо е дадена за осиновяване и каква е историята й, е нещо, което ще запазя само за себе си. И то не само сега, а
завинаги
- Но ти нали си даваш сметка, че не можеш да опазиш от детето тайната, че е осиновено? Особено в град като Ямбол, и когато майката се казва Тони Дачева...
- Прекрасно си давам сметка, че тази тайна не мога да я опазя. А и през ум не ми е минавало да го крия. Затова и преди дни сама обявих, че съм осиновила дете, за да няма спекулации и клюки. Но само дотам и точка. Много съм мислила по въпроса още преди да осиновя детето. Наясно съм, че ще дойде ден, когато тя ще разбере, и аз ще бъда първата, която ще й го каже. Кога ще настъпи този момент, ще преценим заедно с психолог. Ще търся и професионална помощ как точно да й го поднеса, така че да е най-безболезнено за нея.
- А детето как се чувства в новия си дом при теб?
- Много добре се чувства! Тя е малка и нищо не разбира, но мисля, че усеща, че е на сигурно място. Че някой се грижи за нея, че й дава любов. Радвам се, че е спокойна, не плаче. Изобщо не е плакала! От време на време се събужда през нощта, ето, снощи пак се събуди. Станахме, поиграхме си и после пак си заспа.
- Как взе решение да осиновиш дете, трудно ли беше?
- Това решение го взех много отдавна. Признавам, че не беше лесно, много го обмислях. А сега съжалявам, че не съм се решила много по-рано! Това е невероятно усещане - да бъдеш майка, да се грижиш за някого, да живееш заради него – сякаш летя насън!
- Но ти само преди година каза в едно интервю, че още мечтаеш да родиш дете?
- Не сте ме разбрали - казах, че искам дете, не да родя. Това са малко различни неща. Аз отдавна си дадох сметка, че
нямам почти никакви шансове да родя собствено дете
От една страна, заради заболяването ми – знаете, че имам диабет. Не че няма жени с диабет, които не раждат, но при мен и възрастта си казва думата. Аз не съм на 25 години, рисковете са големи, а възможностите - малки. И като прибавим и факта, че нямам постоянен партньор, вече става ясно всичко. Не съм се заблуждавала, че вече имам реални шансове да родя. Затова за мен единственият разумен вариант бе да осиновя дете.
- Като стана въпрос за липсата на партньор в живота ти, сега търси ли се татко за Виктория?
- Да, сега трябва да намерим и татко /смее се – б.а./. Това в кръга на шегата, а извън нея – каквото е рекъл Господ, нека това да се случи. Аз съм безкрайно щастлива с малката Виктория. Хубаво ще е да има и татко и семейството да е в пълен комплект, но в никакъв случай пък не е задължително. Аз вярвам, че нещата се случват, когато им дойде времето.
- Сега, когато си имаш дете и то изисква доста време и грижи, ще спреш ли да пееш?
- В никакъв случай! Не съм спряла да работя, нямам и такива намерения. Продължавам да ходя по участия, а сега подготвям и нова песен. Детето изисква много грижи и внимание, но аз трябва и да му осигуря средства. Засега сама ги осигурявам, нямам алтернатива, затова ще продължа да работя. Когато ме няма, за Вики ще се грижи майка ми, тя е неотлъчно до мен и много ми помага.
- Новата ти песен има ли нещо общо с осиновяването, да не би да е посветена на детенцето?
- Не, не, няма никаква връзка. Това, за което ме питаш, вероятно ще се случи, но на по-късен етап. Сега ми трябва малко време да дойда на себе си и да се свестя от това, което ми се случва. Нека да изживея моята най-голяма радост, моята сбъдната мечта. Това е най-чистата обич и най-силната тръпка.
- Кой от колегите ти първи ти се обади, за да ти честити титлата „мама”?
- В интерес на истината, на никого не бях казала, но всички бяха в течение, че очаквам одобрение.
Процедурата е много дълга и тежка
Но когато го обявих официално, първо ми звъннаха Глория и Нелина, после Мустафа Чаушев. Отделно страшно много непознати хора и мои фенове ми се обаждаха, честитиха ми и във Фейсбук, за което благодаря на всички. Виждам, че хората се радват заедно с мен и това ме прави още по-щастлива.
- Усещаш ли, че теб хората много те обичат, и то искрено? За разлика от колегите ти, към теб няма злоба и гнусни коментари по форумите, даваш ли си сметка за това?
- Да, давам си сметка. И аз усещам, че хората ме обичат. Може би самият човек е отговорен за емоцията, която предизвиква към себе си. Каквото дадем, това ни се връща. Аз злоба в себе си нямам и не съм имала. Може би и затова ми се връща позитивна енергия.
- Какво искаш да дадеш на дъщеря си, мислиш ли вече за музикално образование?
- Ще й дам всичко, което имам, всичко, на което съм възпитана. Ще се опитам да я направя добър и достоен човек. Само се моля да е жива и здрава. За музиката - не знам – зависи дали ще има такъв талант.
- Мислиш ли сега да промениш нещо – да се преместиш в по-голямо жилище или в друг град?
- Не, аз преди 3-4 години си купих нов голям апартамент и тук, в Ямбол, си ни е добре. Аз обичам да съм край близките си. То човек никога не знае какво ще му поднесе животът, но поне засега нямам такива планове.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си?
- Съжалявам единствено, че не се срещнахме с моята дъщеричка Виктория много по-рано. Това бих променила, ако можех. За нищо друго не съжалявам!
Едно интервю на Ани ИЛИЕВА
- Разкажи ни нещо за твоето детенце!
- Ако има начин, само за нея ще говоря, но не искам това да става пред медиите. От една страна, това може да се приеме отстрани като някакъв пошъл пиар, а аз не искам в никакъв случай това. От друга страна, това е много деликатна работа, защото, знаете, че детето ми е осиновено. Ако съм рождена майка, мога да преценя сама какво и докъде да кажа за него. Но аз не съм и затова не е редно да говоря. Много внимавам какво казвам, защото се страхувам думите ми, макар и безобидни,
да не рикошират върху него
- Добре, тогава ни разкажи само това, което прецениш. Например, откога сте заедно, колко е голяма?
- Ами заедно сме от Великден. Вярвам, че случайни неща в живота няма и това, че аз станах майка на тези светли празници, е знак Отгоре. Кръстих я Виктория. Тя е едно невероятно момиченце на няколко месеца! Съвсем мъничка е, още няма годинка, но скоро ще я навърши.
- Защо избра името Виктория за дъщеря си?
- По няколко причини – първо, това име на мен много ми харесва, звучи красиво. Второ, майка ми е Веска и може да се каже, че е кръстена и на нея. И, трето, избрах името Виктория заради смисъла му – означава победа. Чисто човешки, осиновяването е за мен най-голямата победа в живота ми, а вярвам, че е победа и за Виктория.
- Можеш ли да разкриеш къде видя за първи път Виктория и каква е била съдбата й дотогава?
- Съжалявам, но това не мога и не искам да го казвам. Града, в който я срещнах, ще запазя в тайна, както и всичко, свързано с нея. Защо е дадена за осиновяване и каква е историята й, е нещо, което ще запазя само за себе си. И то не само сега, а
завинаги
- Но ти нали си даваш сметка, че не можеш да опазиш от детето тайната, че е осиновено? Особено в град като Ямбол, и когато майката се казва Тони Дачева...
- Прекрасно си давам сметка, че тази тайна не мога да я опазя. А и през ум не ми е минавало да го крия. Затова и преди дни сама обявих, че съм осиновила дете, за да няма спекулации и клюки. Но само дотам и точка. Много съм мислила по въпроса още преди да осиновя детето. Наясно съм, че ще дойде ден, когато тя ще разбере, и аз ще бъда първата, която ще й го каже. Кога ще настъпи този момент, ще преценим заедно с психолог. Ще търся и професионална помощ как точно да й го поднеса, така че да е най-безболезнено за нея.
- А детето как се чувства в новия си дом при теб?
- Много добре се чувства! Тя е малка и нищо не разбира, но мисля, че усеща, че е на сигурно място. Че някой се грижи за нея, че й дава любов. Радвам се, че е спокойна, не плаче. Изобщо не е плакала! От време на време се събужда през нощта, ето, снощи пак се събуди. Станахме, поиграхме си и после пак си заспа.
- Как взе решение да осиновиш дете, трудно ли беше?
- Това решение го взех много отдавна. Признавам, че не беше лесно, много го обмислях. А сега съжалявам, че не съм се решила много по-рано! Това е невероятно усещане - да бъдеш майка, да се грижиш за някого, да живееш заради него – сякаш летя насън!
- Но ти само преди година каза в едно интервю, че още мечтаеш да родиш дете?
- Не сте ме разбрали - казах, че искам дете, не да родя. Това са малко различни неща. Аз отдавна си дадох сметка, че
нямам почти никакви шансове да родя собствено дете
От една страна, заради заболяването ми – знаете, че имам диабет. Не че няма жени с диабет, които не раждат, но при мен и възрастта си казва думата. Аз не съм на 25 години, рисковете са големи, а възможностите - малки. И като прибавим и факта, че нямам постоянен партньор, вече става ясно всичко. Не съм се заблуждавала, че вече имам реални шансове да родя. Затова за мен единственият разумен вариант бе да осиновя дете.
- Като стана въпрос за липсата на партньор в живота ти, сега търси ли се татко за Виктория?
- Да, сега трябва да намерим и татко /смее се – б.а./. Това в кръга на шегата, а извън нея – каквото е рекъл Господ, нека това да се случи. Аз съм безкрайно щастлива с малката Виктория. Хубаво ще е да има и татко и семейството да е в пълен комплект, но в никакъв случай пък не е задължително. Аз вярвам, че нещата се случват, когато им дойде времето.
- Сега, когато си имаш дете и то изисква доста време и грижи, ще спреш ли да пееш?
- В никакъв случай! Не съм спряла да работя, нямам и такива намерения. Продължавам да ходя по участия, а сега подготвям и нова песен. Детето изисква много грижи и внимание, но аз трябва и да му осигуря средства. Засега сама ги осигурявам, нямам алтернатива, затова ще продължа да работя. Когато ме няма, за Вики ще се грижи майка ми, тя е неотлъчно до мен и много ми помага.
- Новата ти песен има ли нещо общо с осиновяването, да не би да е посветена на детенцето?
- Не, не, няма никаква връзка. Това, за което ме питаш, вероятно ще се случи, но на по-късен етап. Сега ми трябва малко време да дойда на себе си и да се свестя от това, което ми се случва. Нека да изживея моята най-голяма радост, моята сбъдната мечта. Това е най-чистата обич и най-силната тръпка.
- Кой от колегите ти първи ти се обади, за да ти честити титлата „мама”?
- В интерес на истината, на никого не бях казала, но всички бяха в течение, че очаквам одобрение.
Процедурата е много дълга и тежка
Но когато го обявих официално, първо ми звъннаха Глория и Нелина, после Мустафа Чаушев. Отделно страшно много непознати хора и мои фенове ми се обаждаха, честитиха ми и във Фейсбук, за което благодаря на всички. Виждам, че хората се радват заедно с мен и това ме прави още по-щастлива.
- Усещаш ли, че теб хората много те обичат, и то искрено? За разлика от колегите ти, към теб няма злоба и гнусни коментари по форумите, даваш ли си сметка за това?
- Да, давам си сметка. И аз усещам, че хората ме обичат. Може би самият човек е отговорен за емоцията, която предизвиква към себе си. Каквото дадем, това ни се връща. Аз злоба в себе си нямам и не съм имала. Може би и затова ми се връща позитивна енергия.
- Какво искаш да дадеш на дъщеря си, мислиш ли вече за музикално образование?
- Ще й дам всичко, което имам, всичко, на което съм възпитана. Ще се опитам да я направя добър и достоен човек. Само се моля да е жива и здрава. За музиката - не знам – зависи дали ще има такъв талант.
- Мислиш ли сега да промениш нещо – да се преместиш в по-голямо жилище или в друг град?
- Не, аз преди 3-4 години си купих нов голям апартамент и тук, в Ямбол, си ни е добре. Аз обичам да съм край близките си. То човек никога не знае какво ще му поднесе животът, но поне засега нямам такива планове.
- Съжаляваш ли за нещо в живота си?
- Съжалявам единствено, че не се срещнахме с моята дъщеричка Виктория много по-рано. Това бих променила, ако можех. За нищо друго не съжалявам!
Едно интервю на Ани ИЛИЕВА
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
