Малка Богородица – празникът на новото начало и плодородието
Рождество Богородично , познато още като Малка Богородица , е третият голям празник в православната традиция, посветен на Божията майка. Той се отбелязва най-вече от жените – с молитви за здраве, леко раждане и закрила в тежки моменти.
Хлябът на Богородица
В чест на празника се замесва голяма пита, наричана Богородичен хляб.
В някои краища на България този хляб се пази чак до 26 декември – Събор на Пресвета Богородица.
Забрани и вярвания
Между Голяма (15 август) и Малка Богородица (8 септември) в традицията съществуват редица забрани – жените не перат, не тъкат и не шият, а на места дори не месят. Вярва се, че така ще запазят здравето на децата си.
Общоселски тържества
Малка Богородица често се отбелязва с курбани, общоселски събори и народни хора. Празникът е свързан с храмове, манастири и оброчни места, посветени на Божията майка, като по този начин събира хората около вярата и традицията.
Християнство и древни вярвания
Обредите около Богородица пазят и следи от старите езически вярвания. Като закрилница на плодородието и майчинството, Божията майка е възприемана и като наследница на древните Богини-майки в индоевропейските митологии. Празникът ѝ съвпада с началото на новия земеделски цикъл – символичното „раждане“ на новия аграрен сезон.
Символика на празника
Малка Богородица е не просто религиозен ден – тя е знак за новото начало, за надеждата за плодородие, здраве и хармония в дома. Чрез хляба, жертвата и празничните събори народната традиция преплита християнското и езическото в един общ ритуал за живот и благоденствие.
