Черешова задушница: какво се прави и защо се раздават череши
Черешова задушница е един от дните, в които православните християни си спомнят за своите починали близки и се молят за упокоение на душите им. Тази година той се отбелязва в събота, 30 май.
Нарича се Черешова, защото освен традиционните храни за помен — жито, хляб и вино — на този ден се раздават и череши с думите „Бог да прости“.
Защо Задушница е важен ден
На всяко богослужение Църквата отправя молитви за починалите.
Задушница е време, в което човек спира за момент от забързаното ежедневие и си спомня за близките, които вече не са сред живите.
Този ден напомня и за преходността на земния живот. Според християнската вяра дните на човека на този свят са временни, а животът трябва да бъде изживян така, че душата да бъде подготвена за вечността.
Какво се прави на Черешова задушница
На този ден вярващите отиват в храма, записват имената на своите починали близки и се молят за тях.
Добре е имената да бъдат дадени преди началото на богослужението, за да бъдат поменати по време на светата Литургия.
Може да се помоли свещеник да отслужи панихида — в храма или на гроба. Някои хора записват имената на починалите си близки в повече от един храм, за да бъдат отправени повече молитви за тях.
Според православната традиция молитвата на живите е най-голямата помощ за душите на починалите.
Как се записват имената
В храма се записват само малките имена на починалите.
При нужда може да се добави кратко уточнение. Например „новопреставлен“ за човек, починал преди по-малко от 40 дни, „младенец“ за дете до 7 години, „отрок“ или „отроковица“ за деца от 7 до 16 години.
Какво се носи за помен
На Черешова задушница в храма може да се занесе храна за раздаване. Обикновено се носят жито, хляб, вино, плодове и най-вече череши.
Храната се подрежда на специални маси. След прочитането на молитвите тя се раздава на присъстващите и се оставя за помен и упокоение на душите на починалите.
Най-разпространената жертва остава запалената свещ. Свещите се поставят на специални свещници, обикновено при кръст или разпятие.
Посещение на гробищата
След богослужението православните християни обикновено отиват на гробовете на своите близки.
Гробът се почиства, подрежда и украсява с цветя. Кръстът трябва да бъде изправен и в добър вид.
На гроба е добре да се запали свещ или кандило. Ако има възможност, може да се покани свещеник, който да отслужи кратка заупокойна молитва.
Добре е близките да останат за малко в тишина, да си спомнят с любов за починалия и да се помолят Бог да прости греховете му и да упокои душата му.
Какво не е редно да се прави на гроба
Според православната традиция не е подходящо да се яде и пие върху гроба. Не е добре и да се оставя храна там, защото тя може да бъде разпиляна и да оскверни мястото.
По-добре е храната да бъде раздадена на хора, особено на бедни и нуждаещи се, с молитва за починалите.
Милостиня и добри дела
Черешова задушница е ден не само за спомен, но и за милост.
Традицията повелява да се раздава милостиня, да се нахранят гладни, да се направи добро дело или дарение за Църквата.
Смята се, че тези дела се извършват за прошка на греховете и за упокоение на душите на починалите.
Защо молитвата за починалите е толкова важна
Докато човек е жив, той може да се разкайва, да се моли, да върши добро и да търси прошка. След смъртта обаче, според християнското учение, той вече не може сам да направи нищо за очистването на душата си.
Остават молитвите на близките и грижата на живите.
В Евангелието Христос неведнъж изцерява болни и възкресява мъртви по молитвите на техните близки. Това показва колко силна може да бъде молитвата, когато е отправена с вяра и любов.
Молитвите за починалите не само помагат на душите им, но и напомнят на живите за вечния живот и за смисъла на вярата.
А ако починалият не е бил кръстен
Ако близък човек е починал некръстен, Църквата не може да го поменава по време на богослужение.
Въпреки това близките могат да се молят за него лично — у дома или на гроба.
Най-важното на Черешова задушница
На този ден най-важни са молитвата, паметта, любовта и милостта.
Да отидем в храма, да запалим свещ, да запишем имената на починалите, да посетим гробовете им, да раздадем храна и да направим добро — това са действията, чрез които православните християни изразяват своята обич и грижа към онези, които вече не са сред нас.
