Марджъри Уест изчезва безследно през 1938 г. В издирването участват хиляди хора, но момичето така и не е открито.
На 8 май 1938 г. едно обикновено семейно пътуване в Пенсилвания се превръща в трагедия, която остава без отговор повече от осем десетилетия.
Четиригодишната Марджъри Уест изчезва само за няколко минути, докато бере цветя със своята по-голяма сестра. След нея не остава почти никаква следа.
Започва огромно издирване, в което се включват стотици полицаи, доброволци, служители от близките петролни находища и кучета. Районът е претърсен подробно, но детето никога не е намерено.
А десетилетия по-късно се появява жена, чиято история кара някои да повярват, че мистерията най-после може да има отговор.
Денят, в който Марджъри изчезва
На 8 май 1938 г. семейство Уест посещава църковна служба в Брадфорд, Пенсилвания. След това семейството решава да отбележи Деня на майката с излет извън града.
Четиригодишната Марджъри и 11-годишната ѝ сестра Доротея отиват да берат диви цветя в близост до мястото, където семейството се е разположило.
Всичко изглежда напълно спокойно.
В един момент Доротея се отдалечава за кратко, за да отиде при майка си.
Когато се връща, Марджъри вече я няма.
Първоначално сестрата предполага, че момичето се е скрило и играе. Марджъри обичала играта на криеница и това не изглеждало необичайно.
Но когато търсенето не дава резултат, семейството осъзнава, че детето действително е изчезнало.
Започва мащабно издирване
Полицията е уведомена и в района започва една от най-мащабните издирвателни операции за времето си.
В търсенето се включват около 500 полицаи, а общият брой на хората, претърсвали района, достига хиляди. Участват доброволци, служители от близките петролни находища и специално обучени кучета.
Проверяват се гори, поляни, потоци и различни опасни места в района.
Разглежда се и възможността момичето да е паднало в някоя от многобройните стари петролни шахти.
Теренът допълнително затруднява издирването. В района има гъста растителност, змии и множество места, в които едно малко дете би могло лесно да се изгуби.
Но въпреки огромните усилия Марджъри не е открита.
Остава само една малка следа
Сред странните следи, открити по време на издирването, е букет от смачкани теменужки и парче плат, което може да е било свързано с облеклото на детето.
Нито една от следите обаче не успява да насочи полицията към сигурен отговор.
Разглеждат се различни версии.
Една от тях е, че Марджъри може да е паднала в шахта или друг опасен отвор.
Друга, много по-зловеща възможност, е отвличане.
В района са забелязани автомобили, а полицията проверява различни сигнали за хора, които може да са били наблизо.
Нито една от тези версии не е доказана.
Минават години, а отговор няма
Случаят постепенно потъва в архивите.
Марджъри остава официално изчезнало дете.
Семейството продължава да живее с неизвестността, а сестра ѝ Доротея години наред носи тежестта на случилото се.
Но повече от половин век по-късно историята отново привлича внимание.
Журналист решава да възстанови случая
През 90-те години журналистът Харолд Томас Бек се заема с историята на Марджъри Уест.
Той публикува материали за изчезването и започва собствено проучване.
През 1997 г. Доротея се свързва с него и му предоставя семейни снимки и допълнителна информация.
Бек се опитва да използва снимките, за да създаде приблизителна представа как би изглеждала Марджъри като възрастна жена.
И тогава се появява нова следа.
Жена от Северна Каролина прилича на изчезналото момиче
В началото на 2000 г. Бек получава информация за жена на име Силвия Уолдроп Лондон, която според човек, познаващ я, удивително приличала на предполагаемия образ на порасналата Марджъри.
Бек се среща със Силвия.
Първоначално тя отхвърля предположението, че може да е изчезналото момиче.
По-късно обаче се съгласява да разговаря с журналиста и разказва история, която звучи като сюжет от филм.
Шокиращото признание на майката
Според разказа на Силвия, малко преди смъртта си нейната майка ѝ признала, че Силвия не е нейна биологична дъщеря.
Тя твърдяла, че през 1938 г. съпругът ѝ шофирал в района на Пенсилвания, когато автомобилът му ударил малко момиче.
Мъжът и съпругата му решили да отведат детето до болница.
По време на пътуването момичето дошло в съзнание.
Тогава двамата решили да не съобщават за инцидента и да задържат детето.
Според тази версия те наскоро били загубили собствената си дъщеря и решили да отгледат момичето като свое.
Ако историята е вярна, това би означавало, че Марджъри Уест е живяла десетилетия под чужда самоличност, без да знае истинския си произход.
Но има огромен проблем.
Най-важното доказателство така и не се появява
Никога не е извършен ДНК тест, който да докаже, че Силвия Лондон е Марджъри Уест.
Именно това е причината историята да остане недоказана.
Доротея Уест умира през 2007 г., а Силвия Лондон – през 2009 г. Така двете жени никога не успяват да се срещнат лично.
Историята е описана подробно и в книгата „Finding Marjorie West“, публикувана през 2010 г.
Но дори след появата на тази версия няма независимо потвърждение, че Силвия действително е била изчезналото момиче.
ДНК следа съществува, но мистерията остава
По-късно полицията успява да получи ДНК материал от член на семейство Уест, който е съхранен в базата за изчезнали лица.
Това означава, че при появата на подходящ материал в бъдеще би било възможно да се направи сравнение.
Но такова сравнение не е дало окончателен отговор за Силвия Лондон.
Затова и днес няма доказателство, че тя е била Марджъри.
Една от най-старите мистерии с изчезнало дете
Случаят на Марджъри Уест продължава да предизвиква интерес именно заради липсата на окончателен отговор.
Известно е, че четиригодишното момиче е било с по-голямата си сестра на 8 май 1938 г.
Известно е, че Доротея се е отдалечила само за кратко.
И когато се върнала, Марджъри вече не е била там.
Следват хиляди доброволци, стотици полицаи, кучета, проверки на огромен район и множество версии.
Но нито една не е доказана.
А десетилетия по-късно се появява жена, която твърди, че може да е именно изчезналото дете.
Без ДНК доказателство обаче тази история остава само възможна версия.
Марджъри Уест изчезва на четири години.
И повече от 88 години по-късно въпросът остава същият:
Какво се е случило с малкото момиче, което отишло да бере цветя и никога не се върнало?
