Стилиян Петров с емоционална изповед за битката с левкемията
Бившият капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров направи силна и много лична изповед за най-трудния период в живота си — борбата с левкемията . В интервю за Нова тв той разказа за физическата болка, страха, изолацията и огромната роля на семейството му в моментите, когато силите му са били на предела.
Петров си спомня, че химиотерапията постепенно го е изтощавала все повече.
„Съпругата ми ме влачеше от тоалетната до леглото“, признава бившият футболист.
Едно от най-мъчителните изпитания било отделянето от децата му. В продължение на седмици той не можел да бъде близо до тях и ги виждал единствено през вратата на болничната стая. В този период съпругата му се оказва човекът, който го държи изправен в най-тъмните дни.
„Тя беше моят лидер. Тя шепнеше в ухото ми, че всичко ще бъде наред“, споделя Петров.
По думите му тогава дори най-обикновените неща започнали да изглеждат безценни. От болничната си стая на 17-ия етаж той гледал хората навън — как се усмихват, прегръщат се и живеят ежедневието си. Именно този нормален живот, който преди изглеждал даденост, изведнъж му се струвал много далечен.
В интервюто Стилиян Петров говори и за кариерата си извън България. Той коментира разликата между родния футбол и голямата сцена в Западна Европа, като подчертава, че най-важният урок, който е научил след заминаването си, е професионализмът.
„Когато излязох на голямата сцена, там се бориш със зъби и нокти“, признава той.
Според него във футбола на най-високо ниво няма място за отпускане, оправдания или работа наполовина. Ако не си достатъчно подготвен и концентриран, бързо идва друг, който може да заеме мястото ти.
Въпреки че прекарва дълги години във Великобритания, Петров не крие силната си връзка с България. За него родината остава специално място, независимо къде живее и работи.
„Аз винаги ще обичам България и винаги ще смятам, че България е най-красивата“, казва той.
Бившият национал разказва още, че през годините неведнъж е получавал предложения да се насочи към политиката. Предлагали са му да стане депутат, а дори и министър на спорта. Той обаче винаги е отказвал.
Петров е категоричен, че не се вижда в такава роля. По думите му подобни предложения често звучат като „подигравка с българския народ“, а за него личната почтеност и реалната отговорност са много по-важни от постове и титли.
