Мили била напълно неподвижна, но съзнанието ѝ останало будно. В продължение на три дни тя запомняла разговори, имена и случки около себе си, за да може след събуждането да докаже, че е чувала всичко
През август 2022 г.
Тя е приета по спешност в болница с двустранна пневмония, но състоянието ѝ бързо се влошава. И двете ѝ белодробни крила колабират, а следва тежък дихателен срив.
Лекарите вземат решение да я поставят в медицински предизвикана кома, за да могат да се борят за живота ѝ.
Само че се случва нещо, което Мили никога няма да забрави.
Тялото ѝ било неподвижно, но тя чувала всичко
Лекарствата, които парализират тялото ѝ, действат. Тя не може да помръдне нито един мускул.
Седативите обаче не постигат очаквания ефект.
Мили остава в съзнание.
„Не можех да помръдна тялото си, нито да говоря, но бях напълно наясно какво се случва около мен“, разказва тя.
Партньорът и майка ѝ са помолени да напуснат стаята, докато медицинският екип я интубира.
Мили остава сама с лекарите и медицинските сестри.
Зрението ѝ е силно замъглено заради отока на лицето и врата, но останалите ѝ сетива са необичайно изострени.
Тя чува разговорите.
Чува какво ѝ казват.
Чува какво се случва около нея.
И най-страшното – не може по никакъв начин да им покаже, че е будна.
„Чаках да заспя, но това не се случи“
Един от лекарите се навежда към нея, докосва рамото ѝ и я успокоява, че всичко ще бъде наред и скоро ще заспи.
Мили чака това да се случи.
Но съзнанието ѝ не изчезва.
„Чаках да почувствам сънливост, но това не се случи“, спомня си тя.
Тогава започва най-тежката част от изпитанието ѝ.
Тя е затворена в собственото си неподвижно тяло.
Измисля необичаен начин да запази разсъдъка си
За да не изпадне в паника, Мили започва да мисли за герои от „Игра на тронове“.
Опитва се да възстановява в главата си семейните връзки между тях и да подрежда различни подробности.
Но има и друг проблем.
Мили се страхува, че когато се събуди, никой няма да ѝ повярва.
Затова започва да прави нещо невероятно.
Тя решава да запомни абсолютно всичко, което може.
Имена.
Разговори.
Случки.
Звуци.
Хората, които влизат в стаята.
Дори броя на спешните интервенции, които чува.
„Помнех разговорите, имената на медицинските сестри и пациентите, които идваха, броя на спешните повиквания, състоянието на пациентите и всичко, което хората казваха, когато идваха да ме видят“, разказва тя.
Така Мили се опитва да създаде собствено доказателство, че през цялото време е била будна.
След събуждането започва нов кошмар
Физическото ѝ възстановяване е само началото.
По-късно тя претърпява тежка операция, при която е отстранена част от левия ѝ бял дроб.
Но преживяното в болницата оставя дълбока следа.
След събуждането Мили започва да страда от кошмари, парализа на съня и постоянен страх, че отново ще се окаже в същото състояние – будна, но неспособна да помръдне или да говори.
Години по-късно тя вече не иска да мълчи.
Споделя историята си в социалните мрежи, надявайки се да помогне на други хора, които преминават през тежки заболявания и травматични медицински преживявания.
„Преживях наистина ужасни неща и травматични преживявания, които и до днес ми напомнят колко силна съм, щом продължих напред“, казва Мили.
И добавя, че дълго време е мълчала, за да не кара другите да се чувстват неудобно.
