На 102 години д-р Тичка Лачева продължава да впечатлява със своята активност, любопитство и интерес към света. Кардиологът, посветил професионалния си живот на детското сърце, разказва за навиците и нагласите, които ѝ помагат да запази самостоятелността и интереса си към живота.
Източник: https://svetatnazdraveto.bg/ot-predavaneto/d-r-tichka-lacheva-ljubopitstvoto-i-ljubovta-kam-zhivota-pazjat-uma-i-na-102-g-video.html?fbclid=IwY2xjawUl5zRleHRuA2FlbQIxMABwZG9mBWJyaWQRMUc1bGF4MTRlSDZHMzVxYlZzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEebWKk95hBTDamJe9rR6hNWe-BrzYaHrJn2PC8ll_MAKbFkPSxQ5H0EO_PEBg_aem_GU9UkUC3Si618te08ZdgHQ&campaignsrc=clipboard
За нея любопитството е сред най-важните качества.
Любопитството като начин да останеш активен
„Аз съм любознателен човек. Има ли нещо ново, веднага искам да разбера какво е“, споделя д-р Лачева.
По думите ѝ интересът към живота е изключително важен. За нея любопитството не е просто желание да научава нови неща, а начин да продължава да се радва на света около себе си.
Тази нагласа личи и в ежедневието ѝ. Д-р Лачева говори френски, немски и английски. Английският научава в зряла възраст, за да може сама да общува със снаха си в Англия.
По-късно решава да усвои и компютърни умения. Завършва компютърен курс, без дори да каже предварително на семейството си. Днес използва компютър, за да чете пресата, като увеличава размера на шрифта заради отслабналото си зрение. Има имейл и профил във Facebook.
Възрастта не е спряла желанието ѝ за самостоятелност
През годините д-р Лачева е преминала през редица физически изпитания. Имала е седем-осем фрактури, проблем с тазобедрената става и смяна на раменна става.
Въпреки това всеки път успява да се възстанови и отново да проходи. Самостоятелността остава важен принцип за нея и тя не иска да бъде в тежест на близките си.
Историята ѝ е свързана и с голяма лична загуба
Пътят на д-р Лачева към медицината започва с тежка семейна трагедия. Тя е еднояйчен близнак, а сестра ѝ умира на 15 години по време на епидемия от менингит.
Първоначално Тичка Лачева мечтае да стане авиатор. Майка ѝ обаче я насочва към медицината с идеята да помага на деца, които се нуждаят от лечение.
Така тя избира медицинската професия и по-късно се посвещава на детската кардиология и диагностиката на вродените сърдечни аномалии.
Работи с голяма отдаденост и през професионалния си път има 47 научни публикации. За нея смисълът на медицината е свързан не само със знанията, но и с желанието да помага на хората.
„Не може без любов и към работата, и към хората“, подчертава лекарката.
Умереното хранене също е част от ежедневието ѝ
Д-р Лачева описва храненето си като умерено и скромно. На 102 години тежи около 55 килограма – приблизително толкова, колкото е тежала и при завършването на гимназията.
В ежедневието си обръща внимание и на сигурността при движение. У дома носи обувки с ниско токче, които според нея ѝ помагат да пази равновесие.
Самотата остава едно от най-трудните изпитания
Въпреки активността си д-р Лачева признава, че има нещо, което ѝ тежи особено много – самотата.
Тя споделя, че ѝ липсва човек, на когото да се обади просто за да го попита как е или да го покани на среща.
Това е важна част от нейната история. Наред с любопитството и самостоятелността, общуването и усещането за близост с други хора остават важни за качеството на живота в напреднала възраст.
Не рецепта за дълголетие, а пример за отношение към живота
Историята на д-р Тичка Лачева не може да се превърне в универсална рецепта за дълъг живот. Всеки човек остарява по различен начин и върху дълголетието влияят множество фактори.
Но нейният пример показва нещо друго – че дори след 100-годишна възраст човек може да запази интереса си към новото, да учи, да общува и да търси смисъл в ежедневието.
На 102 години д-р Лачева продължава да чете, да се интересува от света и да отстоява своята самостоятелност. А най-важното послание от нейната история е простичко: любопитството и любовта към живота могат да останат живи много дълго.
