Тодор Йончов остава сред най-любопитните и противоречиви фигури в българския интелектуален живот от края на XIX и началото на XX век. Образован химик, педагог, общественик и неуморим експериментатор, той участва в редица значими начинания, но остава известен и с опитите си да опровергае две от най-важните научни идеи – хелиоцентричния модел и Теорията на относителността.
През 1903 г.
Твърденията му не са приети от науката и днес са интересни преди всичко като част от историята на българската култура, образованието и нестандартната научна полемика.
Снимка: 24 часа
Кой е Тодор Йончов
Тодор Йончов е роден през 1859 г. в Лом. В ранните си години учи при няколко местни преподаватели, сред които е и известният възрожденец Кръстьо Пишурка.
Според биографичните сведения талантът му бил забелязан през 1873 г. от унгарския пътешественик и изследовател Феликс Каниц. С неговото съдействие и с подкрепата на екзарх Антим I младият българин получил стипендия от Австрийския ориенталски музей.
Така Йончов заминал за Виена, където завършил осмокласно бюргершуле и педагогическо училище. В продължение на една година посещавал лекции като извънреден слушател във Виенския университет.
По-късно продължил образованието си в Цюрих. През 1888 г. завършил химическия и земеделския отдел на Политехническия институт – учебното заведение, в което години по-късно се дипломира и Алберт Айнщайн.
Един от образованите българи на своето време
Тодор Йончов притежавал широки интереси и се включвал активно в обществения живот. Името му се свързва с различни инициативи в земеделието, образованието, спорта и културата.
Той участва в организирането на земеделската кооперация „Орало“ и е сред основателите на гимнастическото дружество „Юнак“.
Йончов ръководи и българската делегация на първите съвременни олимпийски игри, проведени в Атина през 1896 г.
На него се приписва и популяризирането на поздрава „Здравейте!“. Името му се свързва още с разработването на печките тип „Перник“ и с публикуването на различни полемични текстове, сред които съчинението „Защо се издигат паметници“.
Този разнообразен принос показва човек с необичайна енергия и желание да се намесва във всяка област, която провокира любопитството му.
Учителят, който решил да оспори Коперник
В началото на XX век Тодор Йончов преподавал химия в Първа мъжка софийска гимназия. Живеел на столичния булевард „Патриарх Евтимий“ №33.
Според описанията квартирата му била изпълнена с книги, чертежи, стъклени съдове, призми и огледала. Там той извършвал опити, измервал, наблюдавал и разработвал собствени обяснения за природните явления.
Постепенно стигнал до убеждението, че хелиоцентричната теория е погрешна и че Земята не се върти около оста си и около Слънцето.
На 4 декември 1901 г. изложил възгледите си пред т.нар. учено събрание на гимназията. През март следващата година започнал да издава списание „Светлина и мрак“, чиято основна цел била да разпространява неговата теория за „земния покой“.
„Земята не се върти“
Йончов не криел, че самият той дълго време приемал общоприетото обяснение, без да се чувства напълно убеден в него.
„Мен са ме убеждавали, че Земята се върти и въпреки това, гдето ми се е виждало землевъртението доста чудовищно, вервал съм, както верват и всички други; убеден обаче никогаш не съм бил“, пише той.
В книжка №5 на „Светлина и мрак“ авторът заявява, че собствените му изследвания са го довели до поредица от „разкрития“ за произхода и взаимната зависимост на природните явления.
На 9 март 1903 г. Тодор Йончов формулира категорично заключението си:
„Възоснова на тия мои разкрития опован, аз от 9 март 1903 год. обявявам, че Земята не се върти!“
Това твърдение влиза в пряко противоречие с вече натрупаните астрономически и физични доказателства за движението на планетата.
Студенти бягали от лекции, за да слушат Йончов
Нестандартните му идеи привлекли вниманието и на част от софийските студенти. Книжките на „Светлина и мрак“ били четени с любопитство, а лекциите му събирали публика.
Писателят Стилиян Чилингиров разказва как заедно с други студенти напуснали лекция на литературния критик д-р Кръстьо Кръстев, за да слушат Тодор Йончов.
„Отивахме в Първа мъжка гимназия да чуем лекция от химика Тодор Йончов. Той чрез опита на Физо щеше да ни докаже, че не Земята се върти около Слънцето, а обратното – Слънцето се върти около Земята“, спомня си Чилингиров.
Студентите обаче се натъкнали на самия д-р Кръстев, който ги върнал в аудиторията и произнесъл язвителната реплика:
„Не знам тоя забъркан човек дали ще докаже, че Слънцето се върти около Земята, но вашите отсъстващи другари доказаха, че обичат да се въртят около глупостта.“
Историята показва, че възгледите на Йончов били възприемани едновременно с любопитство, ирония и недоверие.
След Коперник идва ред на Айнщайн
Докато Тодор Йончов разработвал своята теория за неподвижната Земя, Алберт Айнщайн работел върху проблемите на времето, пространството, движението и енергията.
През 1905 г. Айнщайн публикува специалната Теория на относителността, а през 1915 г. представя общата Теория на относителността. Формулата за еквивалентността на масата и енергията – E=mc² – се превръща в едно от най-разпознаваемите научни уравнения.
Йончов обаче отхвърля и тази теория. Според него идеите на Айнщайн били абсурдни и лишени от стабилна научна основа.
В продължение на години българинът изучавал текстове и изчисления, свързани с относителността, докато подготвил собствена критика.
Лекцията пред Българското химическо дружество
На 10 февруари 1926 г. Тодор Йончов се изправил пред Българското химическо дружество, за да представи възраженията си срещу Теорията на относителността.
Според описанието той пристигнал официално облечен, с куп листове под мишница, и започнал продължително изложение. Първо направил връзка между своя спор с Коперник и критиката си към Айнщайн, а след това насочил вниманието към самото понятие „относителност“.
„Релативните явления остават завинаги релативни и те никогаш не могат да се оплитат в математически формули“, твърдял Йончов.
Той поставял и въпроса дали може да съществува първично, абсолютно явление, спрямо което всички останали процеси във Вселената да проявяват своето относително битие.
След няколкочасова лекция гласът му пресипнал, а съмишленици го поздравили за смелостта да се противопостави на един от най-известните физици в света.
Защо възгледите му не са научно приети
Тезите на Тодор Йончов за неподвижната Земя и за несъстоятелността на Теорията на относителността не издържат на проверката на съвременната наука.
Въртенето на Земята се доказва чрез множество независими наблюдения и експерименти – движението на небесните тела, махалото на Фуко, ефекта на Кориолис, измерванията със спътници и космически апарати.
Хелиоцентричният модел също се потвърждава чрез наблюдението на планетните орбити, фазите на Венера, звездния паралакс и законите на небесната механика.
Теорията на относителността е проверявана многократно чрез астрономически наблюдения, атомни часовници, ускорители на частици и работата на системи като GPS, които трябва да отчитат релативистични ефекти.
Затова Йончов не влиза в историята като учен, опровергал Коперник и Айнщайн, а като необикновен интелектуалец, който упорито защитавал идеи извън научния консенсус.
Гений, ексцентрик или вечен опонент
Тодор Йончов е труден за поставяне в една-единствена категория. Той е високообразован човек с реални обществени заслуги, но едновременно с това проявява крайно недоверие към научните авторитети.
Любопитството и независимото мислене са ценни качества, но в науката всяка теория трябва да бъде подкрепена от проверими доказателства, възпроизводими експерименти и логически последователни изчисления.
Йончов притежавал смелостта да задава неудобни въпроси, но не успял да представи доказателства, които да оборят установените научни модели.
Необикновено място в българската история
Тодор Йончов умира през 1940 г., оставяйки след себе си пъстра биография – учител, химик, земеделски специалист, общественик, спортен деец, изобретател и полемист.
Историята му е свидетелство за една епоха, в която образованието, модерната наука и обществените идеи навлизат с огромна скорост в младата българска държава.
Днес неговите възгледи за неподвижната Земя и относителността имат по-скоро историческа и културна стойност. Те напомнят, че противопоставянето на авторитетите само по себе си не е научен пробив – необходимо е твърденията да бъдат подкрепени с доказателства.
И все пак Тодор Йончов остава забележителен със своята енергия, любознателност и непоколебима готовност да защитава убежденията си, дори когато срещу него стои почти целият научен свят.
