Повечето пенсионери от втория стълб получават натрупаните средства разсрочено, а при мнозина те се изчерпват за по-малко от три години
Средният размер на пожизнената пенсия без допълнителни условия от частните универсални пенсионни фондове е 56,19 евро. В същото време едва около един на всеки петима души, които вече получават средства от втория пенсионен стълб, е натрупал достатъчно средства за пожизнено плащане.
Това показват данните на Комисията за финансов надзор към края на юни.
Общо 47 892 души получават плащания от универсалните пенсионни фондове.
При повечето хора парите по индивидуалните партиди се изчерпват сравнително бързо. Под 3% от получаващите разсрочени плащания ще продължат да получават средства за период, по-дълъг от три години.
Така, вместо да осигури постоянен допълнителен доход до края на живота, вторият пенсионен стълб при преобладаващата част от първите му получатели представлява временно допълнение към държавната пенсия.
Само 22% получават пожизнена пенсия
Универсалните пенсионни фондове започват да функционират преди 24 години с идеята да осигурят допълнителен доход на бъдещите пенсионери. Натрупаните до момента данни обаче показват, че значителна част от хората не успяват да съберат достатъчно средства за пожизнено плащане.
Сред причините са ниските доходи, върху които са правени осигурителните вноски, икономическите и финансовите кризи, инвестиционната доходност, размерът на вноската за втория стълб и таксите, събирани от пенсионните дружества.
Важен фактор е и значителният ръст на заплатите в България през последните две десетилетия. Докато доходите на работещите са се увеличавали от ниска изходна база, пенсионните фондове не са успели да постигнат съпоставим ръст на натрупаните средства.
През 2002 г., когато започва дейността на частните пенсионни фондове, средната заплата в страната е 272 лева. През юни тази година тя достига 1421 евро, според данните на Националния статистически институт. Това означава увеличение от над десет пъти.
Вноската за универсалните пенсионни фондове е 5% от осигурителния доход, което също ограничава размера на натрупванията.
Три вида пожизнени плащания
Пожизнените плащания от универсалните пенсионни фондове са разделени в три основни категории.
Пожизнена пенсия без допълнителни условия получават едва 197 души. Средният размер на плащането е 56,19 евро месечно.
При пенсиите с гарантиран период наследниците могат да получават средствата, ако пенсионерът почине преди изтичането на определения гарантиран срок. Този вариант е избран от 1111 души, а средната пенсия е 49,69 евро.
Третият вариант комбинира разсрочено и пожизнено плащане. При него първоначално пенсионерът получава по-големи суми чрез разсрочено изплащане, а след това продължава да получава пожизнена пенсия в значително по-малък размер.
Този вариант е най-разпространен сред пожизнените плащания. Избрали са го 9306 души, а средният размер на пожизнената част е 134,67 евро.
През първото полугодие частните пенсионни фондове са изплатили около 7 млн. евро под формата на пожизнени пенсии и 59,8 млн. евро чрез разсрочени плащания.
Средно 4717 евро са натрупани в универсален фонд
Средният размер на средствата по индивидуалната партида на един осигурен в универсален пенсионен фонд е 4717,29 евро към края на юни.
В изчислението са включени хората, по чиито партиди е постъпила поне една осигурителна вноска през последните 12 месеца. Не са включени лица, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни работници от чужбина и продължително безработни.
Натрупаните средно 4717 евро са достатъчни за изплащането на минималната държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст, която в момента е 347,51 евро, за около година и два месеца.
Ако цялата сума бъде изплащана при средния размер на разсроченото плащане от 296 евро, тя би стигнала за около 16 месеца.
При месечно плащане от 131 евро средствата биха се разпределили за около три години.
Съществува и възможност за по-дълъг период. При минимално допустим размер на разсроченото плащане от 52 евро натрупаните 4717 евро биха стигнали за около седем години и половина.
Минималното разсрочено плащане е определено като 15% от минималната държавна пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на отпускането му.
Средното разсрочено плащане е 296 евро
Хората, които нямат достатъчно натрупани средства за пожизнена пенсия, обикновено избират разсрочено изплащане.
Средният размер на тези плащания е 296 евро месечно. При повечето получатели обаче средствата ще бъдат изплатени за период от по-малко от една година.
Това означава, че за значителна част от първите поколения пенсионери, които достигат до втория стълб, допълнителният доход от частния фонд има временен характер.
След изчерпването на индивидуалната партида те остават единствено с пенсията от държавното обществено осигуряване.
Намаляват осигурените в доброволните фондове
Броят на хората, осигурени в доброволните пенсионни фондове, също намалява.
Към края на юни те са 627 009 души, което е с 2317 по-малко спрямо края на миналата година.
Вноски за т.нар. трета пенсия правят както самите граждани, така и работодатели, които използват доброволното пенсионно осигуряване като допълнителна социална придобивка за служителите си.
Средната месечна вноска през първото полугодие е 55,02 евро при 49,66 евро средно за миналата година.
Средно по индивидуалните партиди на осигурените в доброволните фондове са натрупани 1446,30 евро. Размерът обаче е силно различен при отделните хора и зависи от продължителността на осигуряването, размера на вноските и постигнатата доходност.
Доброволните пенсионни фондове управляват общо над 900 млн. евро.
Частните пенсионни дружества управляват над 17 млрд. евро
Общата стойност на активите, управлявани от частните пенсионни дружества, достига 17,17 млрд. евро към края на юни.
От тях 16,9 млрд. евро са активи на пенсионните фондове, а други 227,5 млн. евро са във фондовете, от които се изплащат пожизнени и разсрочени пенсии.
Спрямо края на миналата година нетните активи на пенсионните дружества са се увеличили със 7,76%. Ръстът се дължи както на инвестиционната доходност, така и на новите осигурителни вноски.
Най-голямо е увеличението при универсалните пенсионни фондове – 8% за първите шест месеца на годината. Активите на професионалните фондове са нараснали с 5,81%, а на доброволните – с 4,97%. При доброволните фондове по професионални схеми ръстът е 5,54%.
Общият брой на участниците във всички фондове, управлявани от частните пенсионни дружества, е 5 214 166 души.
През първото полугодие брутните постъпления от осигурителни вноски са близо 940 млн. евро, което представлява увеличение от 13,68% спрямо същия период на миналата година.
Данните показват, че макар системата на допълнителното пенсионно осигуряване да управлява все по-значителни средства, за голяма част от хората натрупванията във втория стълб все още не са достатъчни, за да осигурят съществен пожизнен допълнителен доход след пенсиониране.
