Едва 1% от българските ученици достигат най-високите нива по четене, а резултатите по математика и природни науки също са сред най-ниските
Резултатите от международното оценяване PISA 2025 показват сериозни затруднения за българските ученици. Страната ни е на последно място сред държавите от Европейския съюз и по трите основни показателя – четене, математика и природни науки.
При четенето България получава 387 точки, спрямо 404 точки при предишното оценяване през 2022 г. По математика резултатът е 405 точки при 417 през 2022 г. При природните науки резултатът остава 421 точки – същият като през 2022 г. В сравнение с 2015 г. се отчита значително понижение и по трите показателя.
Само 1% достигат най-високите нива по четене
Особено тревожни са резултатите по четене. Около 42% от българските ученици са достигнали поне ниво 2, докато средната стойност за ОИСР е 69%. На това ниво учениците могат да определят основната идея в текст със средна дължина, да откриват информация по зададени критерии и да разсъждават върху целта и формата на текста.
Едва 1% от българските ученици са достигнали ниво 5 или по-високо по четене.
Слаби резултати и по природни науки
По природни науки 53% от учениците в България са постигнали поне ниво 2 при 74% средно за ОИСР. Това означава, че те могат да разпознават правилно обяснение на познати научни явления и в прости случаи да използват предоставени данни, за да преценят дали дадено заключение е валидно.
Само 2% от българските ученици достигат ниво 5 или 6 по природни науки.
По математика едва 43% достигат базовото ниво
По математика 43% от българските ученици са постигнали ниво 2 или по-високо, което отново е значително под средната стойност за ОИСР. На това равнище учениците могат да представят математически сравнително прости ситуации, например да сравняват разстояния по различни маршрути или да преобразуват цени в друга валута.
Само 3% от 15-годишните ученици в България са достигнали по-високо ниво по математика.
Проблемът не е само в оценките
Според анализа на PISA 2025 зад спада в резултатите стоят и промени в отношението на учениците към ученето. Отбелязват се намаляване на любопитството и постоянството, а държавите, в които спадът на любопитството между 2022 и 2025 г. е по-голям, показват и по-сериозно влошаване на резултатите по четене. Обратно, там, където учениците виждат повече смисъл в училището, се наблюдава по-добра динамика на резултатите.
Синдикат „Образование“ също акцентира върху мотивацията, вниманието, четенето, принадлежността и доверието в смисъла на ученето. В анализа се посочват като фактори още учебната дисциплина, натоварването със съдържание и подкрепата за учителите.
Четенето става все по-важно в ерата на AI
PISA 2025 поставя особен акцент върху уменията за оценяване на информация, свързване на различни източници и критично мислене. Делът на т.нар. „прибързани читатели“, които преминават бързо през текста и дават бързи, но грешни отговори, почти се е удвоил между 2018 и 2025 г.
Учениците изпитват все по-големи трудности при работа с по-дълги текстове. В същото време данните показват, че учениците, които четат повече книги на хартия, продължават да постигат по-добри резултати по четене.
Повече техника не означава автоматично по-добро образование
Делът на учениците, които имат достъп до компютри в училище, се е увеличил значително – от шест на десет ученици през 2012 г. до девет на десет през 2025 г. Това обаче не означава непременно по-добри резултати.
Според източника директорите отчитат по-ниска дигитална готовност спрямо 2022 г., включително при интегрирането на дигиталните устройства в преподаването. Богатите училища са по-добре подготвени за ефективното използване на технологиите.
AI като помощник, а не заместител на мисленето
Данните показват сложна картина по отношение на изкуствения интелект. Учениците, които не използват AI чатботове за училищна работа, като цяло постигат по-високи резултати от тези, които ги използват. При общото използване на AI обаче седмичните потребители и непотребителите имат сходни резултати.
Честото използване може да бъде свързано с малко по-добри резултати, когато учениците имат възможност да развиват AI грамотност. Такива възможности обаче са по-достъпни за социално привилегированите ученици, което създава риск от ново неравенство.
Дисциплината и училищната среда също имат значение
PISA 2025 отчита увеличение на тормоза след 2022 г., особено на релационния тормоз. Всички форми на тормоз са свързани с по-ниски академични резултати. Увеличават се и отсъствията и закъсненията, а дисциплинарният климат остава по-проблематичен в социално по-неблагоприятните райони.
Учителят остава ключов фактор
Според PISA учителската подкрепа по природни науки се е увеличила в повече от половината участващи държави спрямо 2015 г. и е положително свързана с постиженията на учениците.
Същевременно около четири от всеки десет ученици в ОИСР учат в училища, чиито директори посочват недостига на учители като фактор, който в известна степен или значително пречи на обучението. Подобен е делът и при недостига на помощен персонал.
Социалното неравенство се отразява и на резултатите
PISA отчита силна връзка между социално-икономическите условия и образователните резултати. Само 18 държави са едновременно над средното ниво по природни науки и по показателя за социално-икономическа справедливост.
Данните показват и че учениците, които вярват, че доброто образование може да подобри живота им, са по-склонни да полагат усилия. Това превръща усещането за възможност за социална мобилност и в значим фактор за мотивацията за учене.
