29 август е денят, в който православната църква почита паметта на свети Йоан Кръстител, а в българската народна традиция датата е известна като Секновение, Обсичане и Иван Обсечен. Според старите вярвания това е особен и дори опасен ден, свързан с края на лятото, природата и редица строги забрани.
Защо 29 август се нарича Секновение
На 29 август православните християни отбелязват Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител.
В българската традиция датата е позната с различни названия – Секновение, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван и други.
Самото име „Секновение“ се свързва със символичното „сичане“ – прекъсване на определени връзки и граници между човека и природата. Народните представи превръщат този ден в своеобразна граница между лятото и предстоящия есенно-зимен период.
Денят на свети Йоан Кръстител
Според християнската традиция свети Йоан Предтеча е екзекутиран по заповед на юдейския владетел Ирод Антипа.
Народните вярвания около празника обаче добавят множество символични представи. Едно от названията – Иван Коприван – е свързано с преданието за отсечената глава на светеца и невинно пролятата кръв.
Така християнският празник постепенно се преплита с по-стари народни представи за природата, сезоните и опасностите, които според вярванията съпътстват прехода към есента.
Какво според народните вярвания не трябва да се прави
Секновение се смята за ден, в който трябва да се избягват редица дейности.
Не се започва нова работа, защото се вярва, че тя няма да върви и няма да бъде доведена до успешен край.
На този ден жените не шият и не кроят. Според народните представи дреха, направена на Секновение, може да донесе нещастие на човека, който я носи.
Не се препоръчва и използването на остри инструменти. Съществувало е вярването, че човек може да се пореже, а раната да заздравява трудно.
Ножиците също не трябва да се отварят, защото според старото вярване така символично се отварят устите на вълците и мечките.
В някои краища се смятало още, че не трябва да се тръгва на път, да се строи или да се започва важна работа.
Защо не се ядат червени храни
Особено интересна е забраната за червени плодове и зеленчуци.
Според народното вярване червеният цвят напомня за кръвта на свети Йоан Кръстител. Затова на Секновение не се ядат червени храни и не се пие червено вино.
В някои райони се вярва, че именно за този ден природата е дала бялото грозде и жълтите домати, които могат да бъдат консумирани вместо червените плодове и зеленчуци.
Краят на лятото и прибирането на самодивите
Секновение има важно място и в българските представи за природния цикъл.
Според народните вярвания това е последният ден, в който самодиви, змейове и други митични същества все още се намират на открито. След празника те се прибират в своите зимни убежища.
Смятало се също, че влечугите постепенно се прибират в зимните си места и че природата започва да се подготвя за студения сезон.
Не се къпят в открити водоеми
Една от старите забрани е свързана с водата.
След Секновение не се препоръчва къпане в реки, езера и други открити водоеми. Според народните представи след този ден водата вече не притежава летните си лечебни свойства и започва да става опасна за човека.
Това вярване е било свързано и с естествената промяна на времето – краят на август постепенно носи по-хладни нощи и по-ниски температури на водата.
Защо празникът е смятан за тъжен
Секновение се възприема като траурен и сериозен ден.
В традиционната култура не се устройват шумни веселби, не се играят хора и се избягва веселата музика. Вместо това денят е посветен на смирението и почитта към свети Йоан Кръстител.
Според старите представи именно на Секновение природата символично „обръща страницата“ – лятото започва да отстъпва, дните постепенно намаляват, а есента наближава.
Секновение – границата между лято и есен
За българите 29 август не е просто църковна дата. В народния календар Секновение е своеобразна граница между два периода – отминаващото лято и наближаващата есен.
Много от забраните днес звучат необичайно, но те показват колко силно в миналото хората са свързвали ежедневието си с природния цикъл, религиозните празници и старите народни вярвания.
Важно: описаните забрани и вярвания са част от българската народна традиция и фолклор, а не задължителни правила на православната църква.
