На 14 октомври България отбелязва един от най-светлите празници в народния и църковния календар – Петковден , посветен на Света Параскева – Света Петка Търновска .
Тази велика светица, чиито мощи се пазят в румънския град Яш, е почитана като покровителка на жените, дома и семейството , а в народните вярвания – и като закрилница на плодородието и живота .
Празникът, наричан още Зимен Петковден , поставя символичното начало на зимния цикъл от народния календар и бележи края на селскостопанската работа.
Не случайно в миналото хората са казвали:
„На Петковден ралото да ти е под стрехата.“
Смисълът на празника – почивка след труда и благослов за дома
След дългите месеци на труд по нивите, с прибиране на реколтата и последната есенна сеитба, Петковден е ден за благодарност – към земята, към природата и към Света Петка.
Тя олицетворява женското начало, майчинството и грижата за семейството.
От този ден започват сватбите и годежите , защото народът вярва, че Светицата благославя младите семейства и им дава плодородие и дълъг живот.
Какво не се прави на Петковден
Народът строго е спазвал забраните на този свят ден:
-
Жените не работят с вълна, ножици и куки за плетене – вярвало се е, че това може да „оплете чревцата“ на агнетата или да донесе лош късмет в дома.
-
Ножиците и вълната се връзват с червен конец , „за да се запечата устата на вълка“ и стадото да бъде запазено.
-
Не се шият нови дрехи и не се носят облекла, ушити между Петковден и Димитровден – според вярванията човек може да се разболее или дори да се „вампиряса“ след смъртта си.
-
Жените, които нарушат забраните, според преданията може да бъдат наказани от Света Петка – тя се явява под образа на змия или старица и ги спохожда с болест или нещастие.
Поверия за времето и зимата
На Петковден хората винаги гледали небето и животните – от тях се гадаело каква ще е зимата:
-
Ако грее слънце и листата още не са паднали , зимата ще е студена и продължителна .
-
Ако овцете се събират плътно една до друга , очаква се много сняг и виелици .
Обреди, хляб и родови курбани
Петковден не минава без обреден хляб , наречен „Света Петка“ .
Той се меси от най-възрастната жена в семейството и се поставя върху мъжка риза, паничка със сол и чаша вино .
Домът се ръси със светена вода, а всички се покланят три пъти пред хляба, за да получат благослов.
След това стопанката вдига питата високо и благославя :
„Да е здрава къщата, да е плодородна земята, и мир да има помежду ни.“
Какво задължително се прави за късмет в семейството
Според старите поверия, всеки дом трябва да запали свещ пред иконата на Света Петка и да се помоли за здраве и закрила.
Сутринта се ръси домът със светена вода , а под прага се поставя клонче от чемшир или босилек , за да не влиза зло в къщата.
На трапезата се оставя малко от обредния хляб и чаша вино „за Светицата“ , за да донесе благополучие и разбирателство между близките.
В някои краища на България жените прекарват червен конец през хляба и го връзват около ръката на децата , за да бъдат здрави и щастливи през цялата година.
Какво да има на трапезата
На този свят ден трапезата е богата и символична. Традиционно се приготвя:
Магическият период след Петковден
Дните от Петковден до Димитровден (26 октомври) са смятани за мистични и опасни.
В някои краища се спазва обичаят „полезване“ – първият човек, който прекрачи прага на къщата на Петковден, предвещава какво ще е здравето и късметът в дома през следващата година.
Кой празнува имен ден
На 14 октомври имен ден имат всички, носещи името на светицата и неговите производни:
Параскева, Петка, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
Народът казва:
„Който почете Света Петка с чисто сърце и отворен дом, ще има благослов, здраве и берекет през цялата година.“
