В днешния понеделник Православната църква отбелязва празника , известен като Свети Дух . Той мени датата си, но винаги е в понеделник, в деня след християнската Петдесетница.
Известен е още с имената Русаля и Духовден.
Значение на празника за Църквата
В понеделник след Петдесетница църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно достойнство.
Свети Дух заема особено място в християнската традиция и народните вярвания. Според християнското учение, това е денят, когато Божията сила и любов слизат над хората чрез Светия дух – животворната енергия, която оживотворява всичко на Земята и освещава както телата, така и душите на вярващите. В иконографията Светият дух се изобразява като бял гълъб – символ на мир, чистота и божествено присъствие.
Свети Дух не е само църковен празник – той е и граница между световете. Народната вяра разказва, че от Велики четвъртък до днес душите на покойниците са свободни да се движат между нас. Те се носят по дърветата, цветята и тревите, наблюдавайки живите. На Свети Дух небесните двери се затварят и душите се прибират, за да останат в отвъдното чак до следващия Велики четвъртък.
Русалската седмица
Именно в този преход започва и Русалската седмица – време, считано за особено опасно. Народното въображение вижда в този период идването на русалийките – духове на млади удавници, които прелитат отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. За да се предпазят от тях и от другите нечисти сили, хората използват силата на растенията – пелин, лепка и орехова шума. Те ги носят в дрехите си, закачат ги по вратите и прозорците, а понякога ги разстилат и по пода на домовете си.
Светият дух е онзи невидим, но всепроникващ дар, който дава на човека сила, мъдрост, търпение, доброта, радост и смирение. Апостол Павел казва, че той е онова божествено дихание, което ни учи да живеем в хармония и любов. И може би точно заради това на този ден църквата и народът се срещат в едно – в стремежа да опазят светлината в душите си.
Орехови клонки, пелин и древни ритуали
В народната традиция празникът поставя началото на Русалската седмица – период, изпълнен с предпазни обреди. Хората събират орехова шума, носят я в храма и я постилат по пода, за да коленичат и се молят. С нея украсяват и домовете, и гробовете на покойници.
Силен символ в този ден е пелинът – билка, използвана за защита от зли сили. Вярвало се е, че ароматът ѝ гони нечистото. Ореховата шума и пелинът се пазят до края на седмицата за защита от болести и нещастия през лятото.
Какво не се прави на Свети Дух
На този ден народът избягва да:
- пере и преде;
- спи под открито небе;
- пътува сам;
- сяда на земята по време на работа на полето.
Според поверията всяка болест, появила се в Русалската седмица, трудно се лекува. Особено опасни са сряда и петък – в тези дни се спазват стриктно всички забрани.
Какво се прави на Свети Дух
Рано сутрин, преди изгрев, се берат билки – вярата е, че тогава имат най-силна лечебна енергия. Млади жени и момичета обикалят нивите с икони, пеят и танцуват за плодородие и здраве.
Правят се жертвоприношения – колят се животни, а около общите трапези се събират хора от цялото село. Веселието, песните и ритуалите са начин за предпазване от градушки, болести и нещастия.
Свети Дух – ден на пречистване и сила
Свети Дух е един от онези празници, в които личната вяра и народната мъдрост се преплитат. Това е ден за молитва, за почит към природата и за духовно обновление – със символи, които продължават да живеят в сърцето на българската традиция.
