Рекордно ниските води на Дунав вече създават сериозни проблеми по течението на реката, а ядрените централи, които разчитат на нея за охлаждане, са сред най-чувствителните обекти. На този фон ядреният физик и енергиен експерт проф.
Официалната позиция на държавата засега е по-успокоителна. Министерството на енергетиката заяви в началото на август, че хидротехническата система на централата позволява работа и при по-ниски нива на Дунав и че при тогавашния темп на спад не се очаква значително намаляване на мощността поне през следващите три седмици.
Така в момента има две различни оценки на риска – тази на институциите, които уверяват, че ситуацията се следи и има резерв, и по-предпазливата прогноза на Касчиев, според когото подготовката за неблагоприятен сценарий трябва да започне още сега.
Проблемът не е само колко е нисък Дунав
Според проф. Касчиев ключовият въпрос е нивото на водата в т.нар. Студен канал, чрез който водата от Дунав достига до помпените станции на централата.
Помпите трябва да разполагат с достатъчен воден стълб над входните си колектори, за да могат надеждно да изпълняват функциите си.
По информацията, с която Касчиев разполага, нивото е било около 20,75 метра над морското равнище, докато за критичния минимум се обсъждат стойности между 20,50 и 20,30 метра.
„Няма практически отговор, защото не е спадало нивото в Студения канал никога под 20,80 метра.“
Точно тук според него е неизвестното – съоръжението е проектирано на базата на исторически наблюдения, но сегашната суша може да постави системата в условия, каквито досега практически не са били изпитвани.
Прогнозата му: Резервът може бързо да намалее
Касчиев посочва, че прогнозите, с които разполага, предполагат допълнително понижение на водните количества и през следващите дни.
Официалните данни също потвърждават, че ситуацията остава необичайно тежка. На 10 август нивото на Дунав при Русе е минус 108 см, а при Ряхово достига минус 311 см с тенденция към нов спад.
По-рано през август Министерството на енергетиката увери, че при тогавашните средни темпове на понижение не се очаква да се стигне до значително намаляване на производството на АЕЦ „Козлодуй“ поне в близките три седмици.
Това показва защо твърдението, че реакторите „ще спрат до две седмици“, би било прекалено категорично. Касчиев говори за риск и възможен неблагоприятен сценарий, а не за вече взето решение за спиране.
Жегата създава и втори проблем – температурата на водата
Ниското количество вода не е единственото предизвикателство.
По думите на експерта при продължителните горещини температурата на Дунав край Козлодуй е достигнала около 27 градуса.
Колкото по-топла е водата, толкова по-малка е способността ѝ да отвежда топлина при едни и същи други условия. Именно затова при топлоелектрически и ядрени централи комбинацията от нисък дебит и висока температура на водоизточника е особено неблагоприятна.
Касчиев припомня, че при реактора само приблизително една трета от топлинната енергия в крайна сметка се превръща в електрическа, а останалата трябва да бъде отведена като отпадна топлина.
„А без вода не става“, обобщава той.
Защо охлаждането остава необходимо и след спиране на реактор
Изключването на един енергоблок не означава, че необходимостта от охлаждане веднага изчезва.
След спиране на ядрената реакция в горивото продължава да се отделя т.нар. остатъчна топлина от радиоактивния разпад на продуктите на делене. Поради това охлаждащите системи продължават да бъдат необходими и след изключването.
Именно в този контекст Касчиев посочва, че при планирането трябва да се отчете допълнителният период, през който помпените станции трябва да работят надеждно след спиране.
Това не означава, че при ниско ниво на Дунав автоматично възниква ядрена авария. АЕЦ разполага с множество системи и процедури за безопасност. Въпросът е дали нормалното електропроизводство може да продължи при необходимите технически параметри.
Може ли да бъде спрян само единият блок
При неблагоприятно развитие един от възможните сценарии е първо да се намали производството или да се изведе от работа единият енергоблок.
Касчиев допуска подобна възможност, като посочва, че операторите вероятно биха се стремили, ако условията позволяват, единият реактор да бъде запазен в горещо състояние, за да може по-късно по-лесно да бъде възстановено производството.
На въпроса дали блок може да продължи да произвежда ток например на половин мощност при критично ниско ниво в Студения канал, експертът отговаря:
„При липса на вода в Студения канал – много трудно.“
Точните действия обаче се определят от оператора на централата и регулиращия орган според реалните параметри в конкретния момент.
Държавата уверява: Системата е направена да издържа и на по-ниски нива
Важно е прогнозата на Касчиев да бъде поставена до официалната позиция.
На 4 август енергийният министър Ива Петрова посети АЕЦ „Козлодуй“ и провери бреговата помпена станция. След посещението Министерството на енергетиката заяви, че няма непосредствена опасност за работата на централата и че съществуващата система от помпи и канали позволява експлоатация и при по-ниско ниво на реката.
Поддържа се и постоянна комуникация със Сърбия за управлението на водните количества по Дунав.
Касчиев обаче е скептичен доколко евентуално управление на водите при „Железни врата“ може да осигури необходимия допълнителен обем, ако сушата продължи.
Според него именно затова не трябва да се разчита на един вариант.
Ако и двата блока спрат, системата губи близо 2000 мегавата
Петият и шестият блок на АЕЦ „Козлодуй“ обичайно осигуряват общо около 2000 мегавата мощност, когато работят близо до пълния си товар. Последно публикуваните данни на централата показват мощност около 1000 MW за всеки от двата блока.
При евентуално едновременно отпадане на двата блока електроенергийната система ще трябва бързо да компенсира огромно производство.
Според Касчиев подготовката трябва да започне предварително:
„Министерството вече трябва да е готово, защото може да се наложи да прибегне до спасителен план след десетина дни.“
Сред възможностите, които той посочва, са включване на допълнителни въглищни мощности и предварително договаряне на внос на електроенергия.
Това отново е негов сценарий за управление на риска, а не съобщение, че подобен дефицит вече предстои със сигурност.
Унгария вече се сблъска с проблема
Притесненията не са чисто теоретични.
В началото на август унгарската АЕЦ „Пакш“, която също използва водите на Дунав, попадна под силен натиск заради рекордно ниските нива на реката. На 2 август БНР съобщи, че унгарските власти са обявили подготовка за спиране на централата заради водната обстановка.
Още преди това имаше предупреждения, че и ядрени мощности в Унгария и Румъния могат да бъдат ограничени именно заради недостатъчното количество вода за охлаждане.
За Касчиев това е сигнал, че България също трябва да работи по резервните сценарии, вместо да чака проблемът да стигне до критична фаза.
АЕЦ е проектирана според историческите данни, но климатът се променя
Касчиев подчертава, че не поставя под съмнение качеството на първоначалния проект на АЕЦ „Козлодуй“.
Напротив – според него бреговата помпена станция е била проектирана добре спрямо наличните тогава данни.
Проблемът е друг.
„Проектантите са направили най-доброто въз основа на данните, които са имали за предишните 100 години. Сега се сблъскваме със съвършено различна обстановка.“
Продължителните периоди на суша и екстремно ниски водни нива поставят въпроса дали съществуващата инфраструктура трябва да бъде адаптирана към по-екстремни сценарии.
Възможно решение: Помпените колектори да бъдат спуснати по-ниско
Касчиев уточнява, че хидротехническите решения не са неговата непосредствена специалност, но посочва няколко възможни технически посоки.
Сред тях е входните колектори на помпите да бъдат разположени по-ниско, например с около половин метър, или да бъде удълбочена зоната, от която те засмукват вода.
Подобни намеси обаче трябва да бъдат оценени от проектантите, оператора и регулатора – както от инженерна, така и от гледна точка на ядрената безопасност.
Експертът отбелязва, че почистване и удълбочаване и без това периодично се извършват, но въпросът е дали технически може да се направи достатъчно бързо и в необходимия мащаб.
А как ще охлаждаме два нови реактора
Ниското ниво на Дунав поставя и неудобен въпрос за проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Ако сегашните мощности могат да срещнат ограничения заради реката, как ще бъдат охлаждани още два големи реактора?
Отговорът на Касчиев е, че при новите блокове не трябва да се разчита на същия тип проточна схема с огромни количества вода от Дунав.
„Тук вече не трябва да мислим за охлаждане чрез канали от Дунава, а чрез охладителни кули.“
Подобни кули се използват от множество ядрени електроцентрали по света. При тях значителна част от водата циркулира в затворен или полузатворен цикъл, което намалява необходимото постоянно водовземане от река.
Развитието на проекта за 7-и и 8-и блок с „Уестингхаус“ и „Хюндай“ продължава и през 2026 г.
Касчиев остава скептичен за новите ядрени мощности
Въпреки че вижда техническо решение за охлаждането на бъдещи блокове, самият проф. Касчиев остава резервиран към проекта.
„Доста съм скептичен, защото нямаме нито човешки, нито научни, нито финансови възможности“, заявява той.
Според него преди държавата да се впуска в огромен нов ядрен проект, приоритетът трябва да бъде запазването на съществуващите 5-и и 6-и блок като безопасни, ефективни и икономически устойчиви мощности.
Каква е неговата рецепта за по-стабилна енергийна система
Според Касчиев България трябва да мисли не за една-единствена технология, а за система, която може да компенсира колебанията в производството.
Той посочва като приоритет развитието на помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които могат да съхраняват големи количества енергия и да я връщат в системата при нужда.
Друг елемент са батерийните системи.
Според него те не трябва да бъдат изграждани единствено като допълнение към конкретни соларни паркове, а трябва да има достатъчно съоръжения, които да са достъпни за системния оператор и да помагат за балансирането на цялата мрежа.
Това би направило системата по-гъвкава при внезапно отпадане на голяма мощност.
Касчиев отправя и тежки критики към управлението на централата
В интервюто експертът отправя и сериозни обвинения към начина, по който АЕЦ „Козлодуй“ е управлявана през последните години.
Той твърди, че финансовите проблеми са резултат от поредица погрешни управленски решения и говори за обществени поръчки, които според него са били раздути в частен интерес.
Тези твърдения са позиция на Касчиев и не следва да се представят като установени нарушения без съответни проверки или решения на компетентните институции.
През пролетта на 2026 г. Касчиев действително е назначен като независим член и председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“, а през юли съобщава, че е освободен от позицията.
Това означава и че заглавното определение „бивш директор на АЕЦ“, използвано от някои публикации, не е съвсем прецизно. Официалната му биография показва, че той е бил дългогодишен специалист в централата, научен ръководител при пуска на 5-и блок и председател на тогавашния ядрен регулатор КИАЕМЦ от 1997 до 2001 г.; през 2026 г. за кратко оглавява Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“.
Кой е проф. Георги Касчиев
Георги Касчиев е роден през 1949 г. в Шумен и е ядрен физик с десетилетия професионален опит.
Започва работа в АЕЦ „Козлодуй“ през 70-те години и участва в ключови етапи от развитието на централата, включително като научен ръководител при пуска на 5-и блок. По-късно става председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели – предшественик на днешната Агенция за ядрено регулиране.
Работил е и в академични и научни институции извън България, включително във Виена и Токио, като основните му професионални интереси са ядрените реактори и ядрената безопасност.
Ще спре ли АЕЦ „Козлодуй“ след две седмици
На този въпрос към 10 август няма основание да се отговори категорично с „да“.
Дунав действително е на изключително ниски нива и продължава да спада. Проф. Касчиев предупреждава, че при запазване на неблагоприятната тенденция водата в Студения канал може да се доближи до стойности, при които нормалната работа на помпената система става все по-трудна.
В същото време Министерството на енергетиката заявява, че централата разполага с технически възможности да работи и при по-ниски нива и според последната публична оценка не се очаква значително намаляване на мощността в непосредствените седмици, ако средният темп на спад остане същият.
Следователно по-точната формулировка е: сушата създава реален технически риск, който изисква непрекъснато наблюдение и резервни сценарии, но спирането на реакторите не е предрешено.
И именно за това настоява Касчиев – подготовката да започне преди достигането на критичните стойности, а не след тях.
