Хранителният режим на детето още на двегодишна възраст може да окаже дълготрайно влияние върху начина му на мислене и учене години по-късно, показва нов анализ.
Отдавна е известно, че храната влияе върху здравето, но малцина се замислят, че тя може да има отражение и върху интелектуалното развитие . Ново изследване обаче потвърждава именно това.
Учените установили, че децата, които на двегодишна възраст консумират по-големи количества ултрапреработени храни, впоследствие показват по-ниски резултати на тестове за интелигентност на шест и седем години.
За целите на изследването екипи от Университета на Илинойс и Федералния университет в Пелотас събрали подробна информация за храненето на децата на двегодишна възраст, а по-късно оценили техните когнитивни способности в ранните училищни години.
Снимка: Shutterstock
Вместо да се анализират отделни продукти или хранителни вещества, учените се съсредоточили върху цялостните хранителни модели. Чрез статистически метод, известен като анализ на главните компоненти, те открили два основни типа хранене при малките деца. Първият, определен като „здравословен“, включвал бобови култури, плодове, зеленчуци, бебешки храни и натурални сокове. Вторият, наречен „нездравословен“, се характеризирал с честа консумация на пакетирани закуски, инстантни нудли, сладки изделия, бонбони, газирани напитки, колбаси и преработени месни продукти – повечето от които спадат към ултрапреработените храни.
Децата, чието хранене по-скоро отговаряло на нездравословния модел през втората година от живота им, впоследствие имали по-ниски резултати на тестовете за интелигентност между шест и седем години.
Важно е да се подчертае, че тази връзка остава валидна дори след като учените взели предвид различни фактори, влияещи върху когнитивното развитие – като образованието на майката, социално-икономическото положение, семейната среда, продължителността на кърменето, достъпа до ранно образование и стимулиращата среда у дома.
Снимка: Shutterstock
В изследването не са включени някои фактори, които също биха могли да оказват влияние, например интелектуалното ниво на родителите. Въпреки това, един от авторите – проф. Тайна Флорес – отбелязва, че са отчетени елементи като учебната среда у дома, когнитивната стимулация и влиянието на предучилищното образование.
Интересен и донякъде неочакван резултат е, че здравословният хранителен режим не показва пряка връзка с по-високи стойности на интелигентност. Според Флорес това вероятно се дължи на факта, че здравословните храни са били широко разпространени сред участниците, което затруднява открояването на разлики.
„Около 92% от децата редовно са консумирали поне четири храни, характерни за здравословния модел“, обяснява тя.
Най-силно влияние се наблюдава при деца, които вече са били в по-уязвимо физическо състояние. Връзката между нездравословното хранене и по-ниския коефициент на интелигентност е по-изразена при деца с ранни дефицити в теглото, ръста или обиколката на главата. Това подсказва натрупващ се негативен ефект, когато лошото хранене задълбочава съществуващи проблеми в развитието.
Диета, богата на ултрапреработени продукти, може да повлияе на развитието на мозъка чрез различни механизми, включително възпалителни процеси, оксидативен стрес и промени в чревно-мозъчната връзка.
Макар изследването да е проведено в Бразилия, авторите смятат, че резултатите имат значение в глобален мащаб, тъй като ултрапреработените храни са широко разпространени по целия свят.
Според проф. Флорес посланието е ясно: „Трябва да обърнем внимание на нарастващата консумация на ултрапреработени храни“, като тя подчертава необходимостта от мерки, които да помогнат на децата още от ранна възраст да ограничат приема им.
