В края на ноември, на 30-то число, православният свят отбелязва празника на свети Андрей, известен още като Първозвани, защото е първият от апостолите, повикан да тръгне след Христос. Сред българите той е изключително почитан, а народният календар му отдава различни имена в различните региони на страната.
Андреевден е празник, който е тясно свързан с природата и смяната на сезоните.
Трапезата за празника е особено символична. Основният акцент са зърнените храни, които се приготвят още вечерта преди празника. Ястията включват боб, леща, жито, булгур, царевица – всичко, което се сее на полето. От тях се дава и на домашните животни, а част от сварените зърна сутринта се хвърлят в комина, за да растат посевите високи и здрави.
Неразделна част от празничната трапеза е и обредната пита. Тя се омесва непосредствено преди вечерята от стопанката на къщата и върху нея се оформя кръст. Питката се разчупва от най-възрастния член на семейството и заема централно място на масата.
Важни за празника са и вареното жито и просото, подправени със захар и канела, а за по-богат вкус може да се добавят орехи. Тези зърнени смеси се поставят в обща чиния, от която всеки след това си взема. Варената царевица също присъства на трапезата и се подправя със сол или масло. Няколко зърна се оставят за домашните животни на следващата сутрин.
Като основно ястие традиционно се приготвя яхния от фасул и булгур. Необходими са 500 г фасул, 100 г булгур, 125 г масло, 2 сушени чушки, 2 моркова, доматено пюре, джоджен и сол. Фасулът се вари с чушките, морковите, доматеното пюре и подправките. Булгурът се запържва в маслото, след което се слага в тавичка и върху него се изсипва свареният фасул, залят с част от бульона. Ястието се поръсва с червен пипер и се пече до готовност.
За десерт традицията повелява тиква с мед и орехи – сладко, ароматно и типично за сезона.
