На 14 септември православният свят отбелязва един от най-светлите и почитани празници – Въздвижение на Светия Животворящ Кръст Господен , познат в народната традиция като Кръстовден . Вярва се, че именно на този ден всяка искрена молитва стига до небесата и се сбъдва.
Кръстът – символ на спасение и победа над злото
След разпятието на Исус Христос кръстът се превръща в знак на изкупление и вечен живот.
Какви обичаи спазва народът?
Според традицията на този ден не бива да се изнася нищо от къщата , за да не „излезе берекетът“. На трапезата задължително присъства обредна „Кръстова пита“ , украсена с голям кръст по средата. Когато цялото семейство се събере, питата се разчупва с думите: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.“ Вярва се, че така хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.
На Кръстовден се спазва строг пост – не се яде нищо червено като домати, червен пипер, ябълки или репички. Вместо това на масата присъстват зелник с праз лук, печена тиква и грозде. Именно днес в много краища започва и гроздоберът , като първото откъснато грозде се носи в църква за благословия.
Най-силната молитва – в Кръстова гора
Според народните вярвания в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и чува всяка искрена молитва. Особено силна е тя в светата местност Кръстова гора , където хиляди вярващи се събират всяка година. Легендата гласи, че там е заровен самият Христов кръст, което прави мястото чудотворно.
Преломът на деня и нощта
Народът вярва, че на Кръстовден „денят и нощта се кръстосват“, което означава, че те стават равни по дължина. Това е знак за настъпването на есента – водите застудяват, а природата се подготвя за зимата.
Кой празнува?
На 14 септември имен ден имат всички, които носят името Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстана, Кръстилена, Кръстена , както и чакръкчиите. Това е и професионалният празник на служителите от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ .
