Топлото време през декември вече не е изключение, а тенденция от последните няколко години, която разочарова както децата, така и възрастните. Снегът, който някога натрупваше още през ноември и се задържаше до март, все по-често остава само спомен.
По темата пред в. „Труд“ говори синоптикът Анастасия Стойчева. Според нега има голяма вероятност за застудяване и валежи в края на годината, но все още е рано да се каже със сигурност дали това ще се случи преди Коледа. Числените модели дават насоки за дълъг период напред, но конкретни прогнози за сняг повече от седмица или десет дни предварително остават несигурни.
По думите ѝ в последните пет до седем дни на годината има повишена вероятност за валежи и понижение на температурите, най-често свързани с преминаването на средиземноморски циклони. Именно те носят по-съществените валежи у нас както през зимата, така и през лятото. След 24 декември атмосферните условия могат да станат по-благоприятни за валежи, като е възможно отклонение от ден-два.
Що се отнася до въпроса дали в България има „истинска зима“, Стойчева подчертава, че зима има всяка година. Температурите през декември, януари и февруари са зимни, независимо дали са малко над или под климатичните норми. Студените зими у нас са по-скоро рядкост, но това не означава липса на сняг. Дори при топъл фронт през зимата често падат най-обилните снеговалежи, последвани от студен фронт.
По отношение на сезоните синоптикът е категорична, че астрономическата зима започва на 21 декември и съвпада с метеорологичната, която по правило е от 1 декември. Очакванията са зимата да бъде с температури около и над нормата, като вероятността за валежи под, около или над средните стойности е приблизително еднаква.
Декември и януари са и най-мъгливите месеци в страната. Това се дължи на често задържащи се антициклони, които създават тихо и спокойно време. При такива условия въздушната маса „остарява“, натрупват се замърсители и се образуват температурни инверсии. Дунавската равнина, Горнотракийската низина, както и котловините в Югозападна България са особено предразположени към мъгли. В тези райони температурите остават по-ниски, докато в планините често е слънчево и по-топло.
Стойчева обяснява, че мъглите се формират при наличие на влага и липса на вятър. В някои случаи те се разсейват след обяд, но понякога се задържат през целия ден, като видимостта може да падне под 1000 метра, а сутрин и през нощта – дори под 50 метра, което е сериозен риск за шофьорите.
По темата за климатичните аномалии синоптикът напомня, че всяка стойност извън средната се определя като аномалия, но това не означава нещо невиждано. В историята има множество примери за необичайно топли или студени периоди. През Коледа на 2009 г. в София са измерени над 17 градуса, а в Бургас през 1925 г. – над 22 градуса. Съществуват и обратните крайности – през 1897 г. морето край Бургас е замръзвало, а в Сандански през 1962 г. температурите са падали до минус 11 градуса. Рекорди има и при снежната покривка – на Коледа през 2001 г. в София тя достига 57 сантиметра.
Големите температурни амплитуди в рамките на едно денонощие също са нормално явление, особено през пролетта и есента. Разликите могат да надхвърлят 20 градуса и се дължат на изясняване през нощта, липса на вятър и последващо дневно затопляне. Тези промени се отразяват и на човешкото здраве, особено при хора с хронични заболявания.
В НИМХ вече се работи по проекти, които свързват метеорологичните условия със здравето на хората. Освен данни за качеството на въздуха и полените, в близко бъдеще ще се публикува и информация за влиянието на атмосферното налягане и температурите върху организма.
По въпроса за т.нар. климатични оръжия Стойчева е предпазлива. Опити за въздействие върху облаци съществуват, но атмосферата е сложна и взаимосвързана система. Намесата на едно място може да повлияе на условията в съседни райони. Според нега човек не може да контролира напълно подобна система, без да наруши естествените ѝ цикли.
Синоптикът подчертава и ролята на градската среда – липсата на зелени площи води до по-високи температури, което е още едно доказателство, че човешката дейност влияе върху микроклимата.
Относно „народните прогнози“ по облаци и поведение на животни, Стойчева обяснява, че всеки облак има своя причина за появата си и опитният синоптик може да разчете текущата атмосферна циркулация. Дългосрочни прогнози на база единични наблюдения обаче са далеч от науката.
Температурата „на усещане“ също е научно изчислена величина. Тя отчита не само измерената температура, но и влажността и вятъра. Всички измервания се правят по стандарти на Световната метеорологична организация, което позволява коректни сравнения между различни региони и държави.
Според Стойчева точността на прогнозите значително се е повишила през последните години благодарение на развитието на числените модели, спътниковите данни и международното сътрудничество. НИМХ е част от Световната метеорологична организация и работи по утвърдени стандарти, които постепенно подобряват качеството на прогнозите.
Интересът към професията метеоролог съществува, като обучението се провежда във Физическия факултет на Софийския университет. Специалността изисква сериозна подготовка по физика и математика, а завършилите могат да се реализират и в други научни и технологични области.
Най-голямото предизвикателство пред метеоролозите остава трудното образование и нуждата от непрекъснато надграждане на знанията. Въпреки това специалистите се стремят да спазват научния подход и да се разграничават от сензационните и популистки твърдения, които често намират място в публичното пространство.
Анастасия Стойчева е възпитаник на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, има докторска степен на тема „Мъглите в София“ и работи в НИМХ от 2000 г. От 2016 г. ръководи отдел „Метеорологични прогнози“, а от 2022 г. е директор на департамент „Прогнози и информационно обслужване“.
