На 8 септември православните християни отбелязват един от най-почитаните празници – Рождество на Пресвета Богородица, познат в народната традиция като Малка Богородица. Това е денят, в който според преданието се е родила Божията майка.
Именници и традиции
Празнуват всички, носещи името Мария и неговите многобройни производни – Мара, Мариела, Мариета, Марийка, Мими, Мичка, Маша, Мариус, Марио, както и имена с богословски корен като Богдан, Богомил, Богомила, Богомир.
На този ден не се върши домакинска работа – тъкане, шиене или тежък труд, за да бъде семейството здраво и да се радва на плодородие.
Народни обичаи
В чест на Богородица в много домове се приготвя специална пита – Богородичен хляб. Тя се разчупва и раздава на семейството, като едно парче се оставя за дома – за закрила, а друго се дава на добитъка за здраве. В някои краища запазват парче от питата до 26 декември – празника Събор на Пресвета Богородица.
С празника се свързват и селски събори, хора и курбани, особено около манастири и оброчища, посветени на Божията майка.
Символика и значение
Макар в народния календар да се нарича „Малка Богородица“, празникът има голямо значение – смята се за начало на новия земеделски сезон. В този период жените не тъкат и не шият, за да растат децата им здрави. Между Голяма и Малка Богородица се пресаждат и размножават цветя и храсти – божури, перуники, люляци.
Рождество Богородично съчетава християнската обредност с древни езически елементи, тъй като Божията майка в народните представи е близка до старите богини на плодородието.
Празник на семейството и надеждата
8 септември е сред най-предпочитаните дни за кръщенета и сватби, тъй като се вярва, че Богородица закриля майките, децата и дома. Традицията свързва празника с пожелание за плодородие, здраве и благополучие през новия аграрен цикъл.
