В световната история има малко личности, чийто образ е бил толкова внимателно „разкрасяван“ и канонизиран, както образът на Мохандас Карамчанд Ганди или с други думи - Махатма Ганди .
„Махатма“, „велика душа“, баща на нацията, апостол на ненасилието – тези титли създаваха около него ореол на почти божествена непогрешимост. Зад фасадата на всепрощаващ мъдрец обаче се криеше много по-сложна и деспотична личност, а първите, които усетиха тежестта му, бяха най-близките му – съпругата и децата му. Бракът ѝ с Кастурба Маканджи Кападия, сключен, когато и двамата бяха на тринадесет години, беше за нея арена за шестдесет и две години репресии.
Стремейки се да помогне на целия свят, той пренебрегна собствената си жена и деца.
Снимка: Profimedia
Той наказа жена си по странен начин
Но това беше само началото. Истинската драма се разгърна, когато Ганди пое по пътя на „святостта“. От Кастурба, израснала в традиционно индийско семейство, той поиска пълно и безусловно подчинение на новите му, често радикални идеи. Известен е случай, когато той я принуди, като жена от висша каста, да почисти тоалетната, предназначена за „недосегаеми “, което беше невъобразимо унижение по стандартите на времето. Отказът ѝ предизвика гнева му. Затова той я накара да оближе плочките в банята, за да я накаже. След като отказа такава ужасна заповед, той я хвана за ръка и я завлече към портата, с намерението да я изхвърли от къщата. Само сълзите и молбите на Кастурба, която му каза, че няма къде да отиде, го спряха. По-късно той описа това събитие като едно от срамните си дела, но самото дело говори много. Той не убеждава, а пречупва, изисквайки не съзнателно приемане на идеите, а робско подчинение. Неговият аскетизъм беше егоистичен: той не само избра своя собствен път на отречение, но и повлече семейството си след себе си, без да иска тяхното съгласие.
Снимка: Historic Collection / Alamy / Profimedia
Махатма Ганди имаше трагично отношение към децата
Отношението му към децата му е особено трагично, особено към по-големия му син Харилал. Момчето мечтае да стане адвокат в Англия и да тръгне по стъпките на баща си. Ганди обаче, разочарован от западната образователна система, категорично му забранява да го прави. Той вярва, че истинското знание не е в дипломите, а в служенето на обществото според неговите, на Ганди, правила. В същото време помага за образованието на двамата си племенници и сина на приятел, което Харилал преживява като чудовищно предателство. Отхвърлянето разбива живота на младия мъж. Той се превръща във вечен бунтар, опитвайки се с всички сили да излезе от сянката на великия си баща. Пие, занимава се със съмнителни финансови дела, приема исляма и приема името Абдул Ганди, след което се връща към индуизма.
Снимка: Историческа колекция / Alamy / Profimedia
Публично той обвини баща си в лицемерие и жестокост. Цялата му житейска история се превърна в отчаян вик за помощ и признание, който баща му, зает със спасяването на човечеството, никога не чу. Когато Кастурба умира от пневмония през 1944 г., Харилал идва да я посети пиян и е изгонен. Той умира от туберкулоза и алкохолизъм в бедност, само няколко месеца след като баща му е убит през 1948 г.
Ганди, който проповядваше любов към всички живи същества, не беше способен да даде тази любов на собствения си син, виждайки в стремежа му към нормален човешки живот само предателство на идеалите. Домът му не беше спокойно пристанище, а лаборатория, където членовете на домакинството бяха опитни зайци в грандиозния му проект за преобразяване на света.
Снимка: Profimedia
Експерименти с целомъдрие: Святост на ръба на изкушението
Един от най-противоречивите и шокиращи аспекти от живота на Ганди са неговите така наречени „експерименти с брахмачаря“. Брахмачаря, или обет за целомъдрие, който той полага на 36-годишна възраст, не е просто въздържание за него, а крайъгълен камък на неговата духовна сила. Той вярва, че семенната течност е източникът на жизнена енергия и че нейното запазване дава на човека невероятна физическа и духовна сила. Тази идея, която има корени в някои индуистки учения, е доведена до крайности. Ганди решава, че не е достатъчно просто да се избягват сексуални отношения. Истинската брахмачаря, според него, е способността да бъдеш в самия център на изкушението и да не му се поддаваш. За да изпита упоритостта си, той започва да практикува спане с голи млади жени.
Заради изкушението той спал с млади голи жени, за да си докаже, че между тях няма да се случи нищо.
Снимка: Profimedia
Той води братовчедка си в леглото, но за експеримент
Сред неговите „партньори“ в тези експерименти са братовчедка му Ману Ганди, която по това време е била само на 17-18 години, и Абха Ганди, съпругата на братовчед му. Той наричал тези момичета своите „бастуни“, те го следвали навсякъде, грижели се за него и ставали неволни участници в неговите нощни тестове. Ганди твърдял, че тези поведения са напълно чисти и лишени от всякакъв сексуален произход. За него това е било последното изпитание за титлата истински брахмачаря, доказателство за себе си и за света, че е победил напълно плътските импулси. Той спал с тях в едно легло, твърдейки, че ако не му хрумне и най-малката плътска мисъл, духовната му сила е достигнала своя връх. Той открито коментирал тези практики в писма и разговори, наричайки ги „ягя“ или огнено жертвоприношение, където изгарял последните остатъци от своята сексуалност.
Въпреки това, за обкръжението, включително за най-близките му последователи, тези „експерименти“ изглеждали скандални. Неговият верен последовател Сардар Пател му казал директно, че това е „адхарма“ - несправедлив път, който хвърля сянка върху цялото им движение. Други го умолявали да спре, страхувайки се, че това ще дискредитира Ганди пред милиони индийци. Дори Джавахарлал Неру, неговият политически наследник, смятал тези практики за „ненормални и неестествени“. Но Ганди не се предал. Той смятал критиците за хора с „мръсни умове“, неспособни да разберат чистотата на мотивите му. Не виждал нищо проблематично в действията му, искрено вярвайки, че изпитва неговата святост.
Снимка: Уикипедия
За съвременния човек е трудно да оцени тези действия като нещо различно от форма на психологическо и емоционално насилие. Младите момичета, отгледани в култура на безусловно подчинение на старейшините и почитане на Ганди като светец, едва ли биха могли да дадат информирано съгласие. За тях молбата му е била като заповед от божество. Те са били инструменти на неговите лични духовни търсения, техните чувства, евентуален дискомфорт или психологическа травма не са били взети предвид. Той е бил толкова погълнат от собствената си битка с въображаеми демони, че не е забелязвал реалното неудобство, което е причинявал на живите хора. Тази история е най-ясният пример за това как търсенето на абсолютна чистота може да доведе до действия, които изглеждат чудовищни от гледна точка на обикновената човешка етика. Светостта на Ганди е изисквала жертви и тези жертви обикновено са били на най-слабите и най-податливите.
Южноафриканският случай - Ганди и „кафирите“
Преди да стане икона на антиколониалното движение в Индия, младият адвокат Мохандас Ганди прекарва повече от двадесет години (от 1893 до 1914 г.) в Южна Африка. Именно там той формира политическите си убеждения и се ражда известният му метод „сатяграха“ – ненасилствена съпротива. Официалната биография изобразява този период като време на неговото съзряване като борец за правата на всички потиснати. Внимателното разглеждане на неговите писма, петиции и статии от тази епоха обаче рисува съвсем различна, не толкова ласкателна картина.
Ганди не се е борил за равенство на всички хора, а е търсил привилегии за индийската общност, която е смятал за далеч по-висша от местните жители на Африка. В ранните си трудове той не се колебае да използва пренебрежителния термин „кафир“ – обидна дума, използвана от белите колонизатори, за да обозначат чернокожите хора в Африка. Той постоянно подчертава расовото и културно превъзходство на индийците. Например, през 1896 г. в Бомбай той говори за това как европейците се опитват „да ни свалят до нивото на диваци-кафири, чиято единствена работа е ловът, а целта в живота им е да съберат достатъчно добитък, за да си купят жена, а след това да живеят в голота и мързел“. Той не е бил толкова обезпокоен от самото расово потисничество, колкото от факта, че индийците, членове на „древната арийска цивилизация“, са поставени на едно ниво с африканците.
Той активно кани индианците да се регистрират в санитарните части, обслужващи Британската империя, за да докажат своята лоялност и по този начин да получат по-добър статус от местните жители.
Снимка: Dinodia Photos / Alamy / Alamy / Profimedia
Той се застъпва за отделни входове към пощенските станции, отделни затворнически килии и градски квартали за индианците, за да се предотврати „нежеланото“ смесване с местното население. През 1904 г. във вестника си „Indian Opinion“ той открито подкрепя расовата сегрегация, твърдейки, че са необходими специални квартали за чернокожи, за да се защитят белите и индианските части на градовете. Когато в Дърбан избухва епидемия от чума, той не обвинява правителството, а хигиенните навици на африканците, настоявайки индианците да бъдат отделени от тях.
По време на Англо-бурската война и въстанието на зулусите от 1906 г. Ганди не е просто пасивен наблюдател. Той активно насърчава индийците да се запишат в санитарните части, обслужващи Британската империя, за да докажат своята лоялност и по този начин да получат по-добър статус от местното население. В това той вижда шанс индийската общност да се издигне над африканското население в очите на колониалните власти.
Едва след завръщането си в Индия, много години по-късно, той започва да говори за единството на всички потиснати народи. Южноафриканското му минало обаче хвърля тъмна сянка върху репутацията му на борец срещу расизма. Критици като южноафриканските изследователи Ашвин Десай и Гулам Уахед, автор на книгата „Ганди от Южна Африка: Светец с размах“, твърдят, че Ганди е бил съучастник в началото на апартейда. Той не е оспорвал самата идея за расова йерархия, а просто е искал да постави индийците на по-високо ниво в нея.
Тази трансформация – от расист, презирал африканците, до универсален символ на равенство – изглежда най-малкото противоречива. Възможно е възгледите му да са се развивали с течение на времето, но не може да се отрече, че в продължение на две десетилетия той е бил убеден поддръжник на расовата сегрегация, гледайки на местните жители на Африка от висотата на колонизатора, само че с различен цвят на кожата.
