Най-често срещаните венерически болести при жените

вход през zajenata.bg
За Жената
Здраве
Женско здраве
Най-често срещаните венерически болести при жените
628
Най-често срещаните венерически болести при жените

Не е маловажно да се объре внимание на най-често срещаните венерически заболявания при жените, проблем, за който рядко се говори, поради неговите характеристики, но е от изключителна важност за здравето ни и това е причината да опишем отново най-често срещаните полово предавани болести. 

Кандидоза (млечница)

Това е най-честото заболяване при жените. Кандидозата е инфекция на лигавиците, причинена от гъбички от вида Candida. Тези гъбички нормално се намират както по кожата и лигавиците, така и в околната среда.

Това означава, че кандидоза би могла да се предава както по въздушен път, така и по полов. Днес честотата на тази инфекция се увеличава значително.

Основните симптоми са сърбеж и течение. Някои мъже са носители на гъбичния организъм, причиняващ болестта, а не се лекуват. Тогава те биха могли многократно да предават инфекцията на партньорката си. Поради това основното правило е двамата да се подложат на лечение същевременно.

 

Генитални брадавици

Гениталните брадавици се причиняват от човешкия папилома вирус. Инфекцията с папилома вирус носи повишен риск от карцином на шийката на матката – най-често срещания генитален карцином при младите жени. Появява се най-вече в зряла възраст и често се предава по полов път. Инкубационният период е от 3 до 6 месеца. Заболяването се проявява под формата на малки твърди белезникави или зачервени възелчета в гениталната област при мъжа и при жената, които нарастват по брой и големина и повърхността им може да подмокря.

Брадавиците се лекуват чрез изгаряне с медикамент, чрез лазер или чрез електрокоагулация. Понякога рецидивират.

 

Генитален херпес

Причинява се от 2-ри тип на вируса на обикновения херпес. Първичният генитален херпес е по-чест в зряла възраст и се предава чрез полов контакт със заразен партньор, чрез орален секс и даже при целувка. При някои хора инфекцията може никога да не се прояви, но те са носители на вируса. Симптомите на херпеса са еднакви при мъжете и жените. Първоначалните симптоми са сърбеж и парене, последвано от появата на обрив от мехурчета.

В зависимост от състоянието на имунната система херпесът би могъл да се проявява с различна честота – от един път в годинато до ежемесечно, като проявата му се провокира от менструация, вирусна инфекция, стрес и др. Херпесите отшумяват за около 10 дни, но заразеният остава носител на вируса.

Ефективно лечение на херпеса все още не е намерено, то може да се контролира чрез сексуално въздържание при появата и наличието на херпеси. Провежда се симптоматично лечение с антивирусни препарати. Активният гениталният херпес е свързан с риск за плода по време на раждането, поради това жените с проявена инфекция обикновено раждат чрез цезарово сечение.

 

Трихомоназа

Трихомоназата е най-разпространеното заболяване, което се предава основно по полов път. Годишно в света се регистрират До 180 млн. случая се регистрит годишно в света. Най-засегнатата възраст е между 16 и 30 години. Любопитното тук е, че, макар и минимално, съществува вероятност и за извънполово предаване (чрез ползване на общи кърпи, вани, тоалетни седалки и т.н.).

Съществува риска по време на раждане болната майка да предаде инфекцията на новороденото си момиченце. При жените острата инфекция предизвиква силно течение, което е с неприятна миризма и е болезнено. Често инфекцията е с малко и нетипични симптоми. При мъжете трихомоназата по правило протича безсимптомно и се открива при проследяване на партньорката. Това е от съществено значение за разпространението на болестта и най-вече за бързото настъпване на усложнения. Лекарят поставя диагноза с помощта на вагинална намазка и провежда лечение с антитрихомонни средства. Двамата партньори задължително се лекуват едновременно.

 

Гонорея (Трипер)

Разпространява се основно чрез полов контакт., но може и чрез заразени вещи - общи кърпи, бельо, тоалетни седалки, замърсени ръце и т.н. По време на родилния акт новороденото може да се зарази от нелекуваната си болна майка, като в този случай се инфектират най-често очите на бебето. В България се провежда задължителна профилактика срещу гонорея на децата при раждането им. Инкубационният период е от 2 до 7 дни, може и до 3 седмици и много рядко повече. Протича остро със или без усложнения, или хронично, когато инфекцията надхвърли 2-месечна продължителност. Острата гонорея при жените често остава неразпозната и се прибавя към вече съществуващ възпалителен процес и „бяло течение”. Симптомите са парене и болка при уриниране, чести позиви за уриниране. Повечето пациентки се консултират по повод оплакванията на техния партньор, или ако са настъпили вече усложнения – цистит, ендометрит, възпаление на яйчника или тръбите. Резултатът от тези възпалителни промени много често е стерилитет.

Ако се проведе адекватно лечение, то е успешно в над 95%. Ако не се предприемат необходимите мерки за лечение инфекцията се усложнява с поява на болки и често уриниране, болезнена еякулация, капки кръв в урината, общи симптоми (температура, ставни болки). Всичко това води до усложнения, свързани с периуретралните жлези, простатит и епидидимит с възможен стерилитет. Лечението включва антибиотици и други средства и е успешно, особено в острите форми преди настъпването на усложнения.

 

Сифилис

Сифилисът е може би най-древната венерическа болест. В Европа се появява за пръв път в края на XV век под формата на внезапна епидемия. Непозната тогава за лекарите, болестта отнема живота на много хора и е наречена „новата чума”. В действителност това е едно хронично протичащо инфекциозно заболяване, причинено от бактерия, наречена Бледа спирохета. Заразяването в 90% става при полов контакт със заразено лице, с възможности за предаване извънполово: от болната майка на плода, с целувка, със заразени предмети в бита или професионално( катетри, сонди, угарки от цигари, четки и клечки за зъби и много други). Тук е задължително да се посочи, че Бледата спирохета е един много нетраен организъм и под влияние на дезинфекционни средства умира бързо. Обикновеното измиване с вода и сапун е достатъчно за нейното унищожаване, което означава, че добрата лична хигиена е практически най-важната предпазна мярка срещу болестта.

При Сифилиса периодът от заразяването до проявата на болестта, наречен инкубационен период, е сравнително дълъг – от 14 дни до 3 месеца. След развитието на болестта протичането на Сифилиса се дели на 3 периода. Първите симптоми и при мъжете, и при жените се появяват не по-рано от 2 до 3 седмици след рисковия полов акт ( може и по-късно). Ако не се лекува, след поредица от пристъпи, след края на 3-та година от заразяването болестта влиза в дългогодишен скрит период, с развитие накрая на Третичен период на сифилиса. Той обхваща различни органи и системи с развитие на язви, разпад на тъкани, слепота, сърдечни поражения, костни деформации, невросифилис с цялостна промяна на личностните качества до лудост и смърт. При вродения сифилис майката може да предаде болестта на бебето при раждане. Затова тестът Васерман е задължителен за бременните жени в България. Сифилисът е заболяване, изучено добре и са налице всички сигурни методи за диагноза и лечение, което е толкова по-успешно, колкото по-навреме започне.

 

СПИН

Болестта е инфекциозен процес, предизвикан от вирус, наречен HIV-вирус. HIV може да се намери при болните в техните телесни течности: кръв, кръвни продукти, семенна течност, сълзи, слюнка, кърма, пот и др. Важно е да се знае, че вирусът е чувствителен на дезинфектанти и добрата хигиена е най-добрата превенция за избягване на зараза. Предаването на HIV-инфекцията става по три начина: 1. При сексуален контакт (хетеро- или хомосексуален); 2. При преливане на кръв и кръвни продукти; 3. Трансплацентарно – от болната майка на плода по време на раждането или с кърмата. Инкубационният период от заразяването до проявата на заболяването може да бъде много дълъг, започва от 3-6 седмици, понякога 10 години, като в този период инфектираният е заразен и много често не знае, че носи вируса и го предава на своите сексуални партньори. Основното за HIV вируса е, че разрушава имунната система. Вирусът е изключително опасен и уврежда органите: бели дробове с тежки пневмонии, черен дроб с хепатитни промени, увреждане на нервната система с невропатии, ранни деменции, тежки общи и кожни инфекции, неоплазми и смърт. Най-ефикасният начин за предпазване от СПИН е ползването на презервативи.

 

Хепатит В

Хепатит В се причинява от вируса на хепатит В и се предава по кръвен път и чрез полов контакт. Заразяването с хепатит В би могло да доведе до носителство, без да се прояви заболяване, до остър хепатит или до хроничен хепатит. Последният представлява сериозен медицински проблем и може да доведе след време до чернодробна цироза или рак на черния дроб. След откриването и въвеждането на ваксина срещу хепатит В честотата на хепатит В намаля. В България след 1991 г. всички новородени подлежат на ваксина срещу хепатит В. Носителите на вируса се проследяват от специалисти, както и тези, които имат хроничен хепатит.

 

Хламидии

Хламидиите са сред най-често срещаните заболявания при хора в полово активна възраст. Най-застрашението от хламидална полово предавана инфекция са лицата с множество различни сексуални партньори. Средният инкубационен период на развитие на болестта е между 1 до 3 седмици. При жените обичайно се наблюдава увеличаване на „бяло течение”. Обикновено не му се обръща внимание и се стига до усложнения, като хронично и безсимптомно развитие на инфекции в горните отдели на гениталния тракт (яйчници, тръби) и стерилитет. Като симптомии се наблюдава изтичане на специфичен секрет (слуз или гной) от влагалището на жената, които обикновено са придружени с парене и болка по време на уриниране. Недиагностициране на болестта навреме води до усложнения със засягане на очите, ставите и възможен постхламидиален стерилитет.

Лечението се провежда с антибиотици.

 

Как да се предпазим -

Най-сигурният начин да се предпазите от гореописаните болести, е като избягвате безразборните сексуални връзки и поддържате сексуален контакт само с един партньор, на когото се доверявате. -Най-доброто предпазно средство си остава презервативът. Ако мъжът не желае да използва презерватив, тогава жената е тази, която трябва да го убеди, че си струва да се внимава. Той ще я предпази от забременяване, но и ще намали значително опасността от полово преносими заболявания.

-Правете редовни профилактични гинекологични прегледи (най-малкото два пъти годишно). -При съмнение за инфекция, задължително говорете с партньора си и се лекувайте заедно!

Дай твоята оценка:
5 от 1 гласа
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft