Бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев коментира пред БЛИЦ актуалната грипна обстановка в страната, като подчерта, че тази година епидемията протича значително по-леко в сравнение с предходни години.
Според епидемиолога в предишни години по това време е имало много повече области в епидемична обстановка, докато сега те са значително по-малко. Той обясни, че грипната епидемия тази година е закъсняла и се е развила по-бавно. Увеличаването на случаите през последните седмици е слабо – от 144 на 10 хиляди души през предходната седмица до 149 на 10 хиляди в настоящата.
Като пример проф. Кантарджиев посочи област Бургас, която е сред първите въвела противоепидемични мерки. След въвеждането им е отчетено увеличение на регистрираните случаи, което според него е нормално и показва, че мерките са предприети навреме. В Бургас новите случаи са 319, при 250 през предходната седмица. В Пловдив броят им е достигнал 225, което е увеличение със 100 пункта за една седмица и е довело до въвеждане на мерки и там. По-висока заболеваемост обаче се отчита в област Ямбол, където има много болни деца на възраст между 5 и 14 години – признак за епидемично разпространение.
Въпреки това експертът е категоричен, че общият брой на случаите тази година остава значително по-нисък. По-слабото развитие на епидемията той обяснява с няколко основни фактора. На първо място са метеорологичните условия – есента е била продължителна, а зимата е дошла по-късно. Вторият важен фактор е ваксинационното покритие – почти всички хора над 65-годишна възраст, включени в националната програма, са били ваксинирани, като за първи път не са останали неизползвани ваксини. Отчита се и засилен интерес от страна на родителите към ваксинирането на деца, включително към назалните ваксини. Като трета причина проф. Кантарджиев посочва по-отговорното поведение на хората – избягване на контакти с видимо болни, използване на маски в градския транспорт и в магазините.
По думите му посещенията в аптеките и лекарските кабинети също показват, че настоящата грипна епидемия не е сурова. Той направи и ясно разграничение между грипа и останалите сезонни респираторни инфекции. Повечето от тях имат по-дълъг инкубационен период и се развиват постепенно – първо дразнене в гърлото, след това хрема, а по-късно кашлица и температура. Грипът, за разлика от тях, се развива много бързо, обикновено в рамките на 24 до 48 часа след заразяването, като може да повали човек на легло само за няколко часа с висока температура, силни мускулни и ставни болки, отпадналост, главоболие и болки в очите.
Проф. Кантарджиев отхвърли спекулациите за „супергрип“ и подчерта, че симптомите на грипа са едни и същи, независимо от щама. Някои мутации могат да направят вируса по-прилепчив, но това не означава по-тежко протичане. Контагиозният индекс при грипа остава сравнително нисък – един болен заразява обикновено двама до трима души, за разлика от други инфекции като варицелата, при която един човек може да зарази до 23.
Епидемиологът е категоричен и по въпроса за ваксинирането – според него моментът за поставяне на грипна ваксина вече е отминал. За изграждане на ефективна имунна защита са необходими около три седмици, което прави ваксинирането в този етап безсмислено. За хората, които не могат да се ограничат в контактите си, той препоръчва профилактика с антивирусни лекарства, изписвани от лекар, които могат да се приемат както в първите часове след появата на симптоми, така и профилактично за ограничен период.
Относно развитието на епидемията проф. Кантарджиев прогнозира, че ако броят на случаите продължи да нараства и през следващата седмица, е възможно да се стигне до пик, но той вероятно ще бъде по-плавен и разтеглен във времето в сравнение с обичайното.
