Почивката край морето обикновено се свързва със слънце, вода и безгрижие, но определени микроорганизми могат да превърнат дори малка раничка в сериозен здравословен проблем. За един от тях – Vibrio vulnificus , предупреди проф.
Поводът са съобщенията за инфекции с бактерията в Западна Европа. Според специалиста подобен микроорганизъм теоретично може да се среща и във води с по-ниска соленост, каквото е Черно море .
Най-важното предупреждение е към хората с отворени или по-големи рани – те не бива да влизат във водата, а всяко нараняване по време на къпане трябва да бъде внимателно почистено и наблюдавано.
Какво представлява Vibrio vulnificus
Проф. Кантарджиев обяснява, че съществуват повече от 100 вида вибриони, които могат да живеят във водна среда.
Сред тях е и Vibrio vulnificus – бактерия, която предпочита солени и особено бракични води, тоест места, където сладка и морска вода се смесват.
Такива условия се срещат например около речните устия.
Черно море е със значително по-ниска соленост в сравнение с океаните, поради което специалисти обръщат внимание и на възможността за развитие на определени видове Vibrio в региона.
Проф. Кантарджиев: При големи рани не влизайте в морето
Съветът му е особено категоричен:
„Ако има големи рани, не бива да влиза в морето.“
Ако човек има малка раничка или се пореже, докато е във водата, след излизането трябва добре да почисти мястото.
Добра хигиенна практика е след плуване в море, открит водоем или басейн да се вземе душ.
Проф. Кантарджиев обръща внимание и на още един на пръв поглед дребен навик – мокрият бански да не остава продължително върху тялото.
Колко опасна може да бъде инфекцията
При инфекция с Vibrio vulnificus времето може да има голямо значение.
По думите на професора симптомите при тежка инфекция могат да се развият бързо:
„В рамките на часове раната силно се възпалява, става болезнена, засягат се околните тъкани. Вдига се температурата и общото състояние се влошава.“
Затова при бързо нарастваща болка, зачервяване, подуване или температура след контакт на рана с морска вода не бива да се чака състоянието да премине от само себе си.
Особено внимание е необходимо при хора с хронични заболявания, отслабена имунна система или други състояния, които увеличават риска от тежко протичане.
Лечението не търпи самолечение
Проф. Кантарджиев е категоричен, че при съмнение за сериозна бактериална инфекция трябва да бъде потърсена лекарска помощ.
При необходимост се извършва обработка на раната и се започва подходящо антибиотично лечение, назначено от лекар.
„Въпросът е на часове. Трябва да се извърши обработка на раната и да започне лечение с правилния антибиотик, изписан от специалист.“
Това е особено важно, защото при тежките форми на инфекцията процесът може да засегне не само кожата, но и по-дълбоките тъкани.
Хранителните добавки не лекуват такава инфекция
Професорът отправя и ясно предупреждение срещу опитите сериозна бактериална инфекция да бъде лекувана с хранителни добавки.
„Има десетки видове пробиотици, но при такава инфекция е необходимо правилно медицинско лечение.“
Добавките могат да имат място в други ситуации, но не заменят антибиотиците или хирургичната обработка, когато те са медицински необходими.
Самолечението при бързо влошаваща се рана може само да забави адекватната терапия.
Не само Vibrio – какво друго може да има във водата
Според проф. Кантарджиев по-реален риск през активния летен сезон възниква и при фекално замърсяване на морската вода.
Причина може да бъде недостатъчно добре работеща пречиствателна система или невъзможност съоръженията да поемат голямото количество отпадни води в пиковите летни месеци.
След силни валежи също съществува възможност замърсени води да достигнат до морето.
Специалистът обаче подчертава, че българското Черноморие обичайно е сред сравнително чистите морски райони в Европа.
Практичният съвет е прост – не плувайте там, където водата изглежда видимо замърсена или има информация за проблем с качеството ѝ.
Какви инфекции могат да се появят в басейните
Рисковете не са ограничени само до морето.
Недостатъчно добре обработената вода в басейните може да бъде свързана с различни инфекции на очите, кожата и ушите.
Сред тях е т.нар. басейнов конюнктивит.
Проф. Кантарджиев посочва, че различни микроорганизми могат да участват в развитието на подобно възпаление, а конкретното лечение трябва да бъде съобразено с причинителя.
Как да разпознаем конюнктивит при дете
Родителите трябва да следят за:
- зачервяване на очите;
- секрет;
- слепване на клепачите, особено сутрин;
- дразнене и дискомфорт.
При подобни признаци е разумно детето да бъде прегледано, вместо автоматично да се използват останали от предишно заболяване капки за очи.
Различните видове конюнктивит могат да имат различна причина и съответно различно лечение.
Болка в ухото след плуване също не бива да се подценява
Друг добре познат летен проблем е външният отит, наричан понякога „ухо на плувеца“.
Навлизането и задържането на вода във външния слухов проход създава условия за развитие на микроорганизми.
Проф. Кантарджиев посочва Pseudomonas aeruginosa като един от най-характерните бактериални причинители, а при гъбични инфекции може да се открие и Aspergillus.
Тапите за уши могат да ограничат навлизането на вода, но не са абсолютна гаранция срещу инфекция.
Кога трябва да потърсим лекар незабавно
Особено внимание след морска баня заслужава рана, при която в рамките на часове се появяват:
силна или нарастваща болка, бързо разпространяващо се зачервяване, значително подуване, промяна в цвета на кожата, мехури, температура, втрисане или рязко влошаване на общото състояние.
При такива симптоми медицинската оценка не трябва да се отлага.
Кой е проф. Тодор Кантарджиев
Проф. д-р Тодор Кантарджиев е роден на 24 декември 1955 г. в София и завършва Медицинската академия през 1981 г.
Професионалният му път преминава през Военномедицинската академия и Националния център по заразни и паразитни болести, който ръководи в продължение на години.
Има специалности по микробиология, клинична имунология и епидемиология на инфекциозните болести, а от 2009 г. е професор.
Широката публика го познава особено добре от периода на пандемията от COVID-19, когато беше част от Националния оперативен щаб.
Какво казва науката?
Тук е важно да се направят няколко уточнения. Vibrio vulnificus действително е потенциално опасна бактерия, която може да причини тежки инфекции на рани и сепсис, особено при хора с чернодробни заболявания, имунен дефицит и други рискови състояния.
Разпространението ѝ обаче зависи както от солеността, така и от температурата на водата – по-топлата вода обичайно благоприятства размножаването на Vibrio. Затова връзката с високите морски температури не бива напълно да се изключва.
Също така твърдението, че солеността на Черно море е „като тази на човешката кръв“, е по-скоро популярно сравнение, отколкото точно научно описание. Черноморската вода е по-слабо солена от океанската, но съставът и концентрацията на разтворените соли не са идентични с тези в кръвта.
Наличието на бактерия от рода Vibrio във водата не означава автоматично, че плажуването е опасно. За повечето здрави хора рискът е нисък. Най-важните предпазни мерки са да не се влиза в морето с големи отворени рани, да се следи качеството на водата и при бързо развиваща се инфекция да се потърси лекар незабавно.
