Българският актьор и режисьор Йосиф Сърчаджиев е починал на 81-годишна възраст. Тъжната новина бе съобщена от неговата дъщеря Ана Сърчаджиева, а опелото се е състояло в тесен семеен кръг.
Сърчаджиев остава една от големите фигури в съвременната история на българския театър, кино, телевизия и радио. Силното му сценично присъствие, характерният му глас, драматичната му дълбочина и режисьорският му усет го превърнаха в артист, чието име няколко поколения зрители свързват с висока мяра, талант и духовна сила.
През 2023 г., по повод премиерата на филма „Януари“, Йосиф Сърчаджиев споделя свое философско разбиране за живота и смъртта – думи, които днес звучат особено силно, почти пророчески:
„Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата.“
Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София в семейство, дълбоко свързано с българската култура. Баща му е проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, а майка му Анна Фаденхехт е дъщеря на юриста и политика Йосиф Фаденхехт.
Любовта му към сцената се появява още в детството. Заедно с братята си Богдан и Николай организира домашен театър, наречен „101 дупки“ – име, дошло от многобройните скъсвания на завесата, която използвали. По-късно участва и в едни от първите телевизионни предавания на живо за деца.
Първата му поява в киното е още през 1952 г. във филма „Наша земя“, режисиран от баща му. На 16 години се снима в „Хроника на чувствата“, а през 1960 г. прави сценичния си дебют в Народния театър с постановката „Сирано дьо Бержерак“.
Сърчаджиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1969 г. в класа на проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев. Професионалният му път започва в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен. След това работи в Студията за игрални филми „Бояна“, а в продължение на две десетилетия е част от трупата на театър „Българска армия“.
По-късно творческият му път минава и през Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас, както и през Националния съвет за радио и телевизия. През 2002 г. се завръща на софийска сцена в Малък градски театър „Зад канала“.
През 2004 г. Йосиф Сърчаджиев получава тежък инсулт. Въпреки сериозното изпитание, година по-късно отново се изправя пред публиката. След това насочва голяма част от енергията си към театралната режисура и поставя спектакли в Бургас, Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, Народния театър, „Театър 199“, Малък градски театър „Зад канала“ и театър „Възраждане“.
През дългата си кариера Сърчаджиев изгражда внушително творческо наследство – над 60 театрални роли, повече от 50 участия в игралното кино, около 30 телевизионни постановки и над 100 радиопредавания.
Той беше актьор с особена вътрешна сила – артист, който не просто играеше роли, а ги преживяваше. Присъствието му на сцената носеше едновременно драматизъм, интелект, чувствителност и неповторима човешка дълбочина.
Смъртта на Йосиф Сърчаджиев е голяма загуба за българската култура. Но ролите, постановките, гласът и духовното му присъствие остават част от паметта на българския театър и кино. Той си отива като един от онези артисти, които не могат да бъдат забравени, защото са оставили следа не само в изкуството, но и в съзнанието на зрителите.
