Народни вярвания и обреди

В народните традиции денят има особена сила. Казва се, че на Кръстовден денят и нощта се кръстосват , а оттук започва истинската есен. От този момент нататък времето постепенно застудява.

С празника е свързано и началото на гроздобера . Първото откъснато грозде трябва да бъде занесено в църква, за да се освети. От Кръстовден започва и сеитбата на зимните житни култури.

Най-възрастната жена в дома приготвя специален обреден хляб – Кръстова пита , украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва едва когато цялото семейство се събере на масата, като се изричат думите:
„Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“.
Вярва се, че тази формула предпазва хората от болки в кръста по време на тежка работа.

Трапеза и забрани

На Кръстовден се спазва строг пост – не се ядат храни с червен цвят като домати, червен пипер, репички и червени ябълки. Задължително на трапезата трябва да присъстват обредният хляб, печена тиква и грозде .

Нощ на чудеса

Според народното вярване, именно в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята , за да чуе молитвите и да изпълни искрените желания на хората. Особена сила има това вярване в местността Кръстова гора в Родопите, където според легендите е заровен самият Христов кръст. Всяка година там се стичат хиляди вярващи, за да посрещнат празника в молитва и упование.

Кръстовден е ден на надежда, смирение и вяра, че духовната сила на кръста пази домовете и сърцата ни.