Двайсет дни след убийството на 37-годишния Георги Кузев от Кричим, за което са обвинени три момчета на възраст между 14 и 16 години и две момичета на 16 и 17 години, държавата започва работа по сериозна промяна в системата за детско правосъдие .
Обсъждат се две основни посоки – по-високи наказания за непълнолетни, извършили най-тежки престъпления, и изцяло нов закон, който да замени остарялата нормативна уредба за противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Темата обаче предизвиква сериозен спор сред юристите. Част от тях предупреждават, че по-дългите присъди сами по себе си няма да намалят детската престъпност .
Законът е от 1958 година
Сегашният Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е приет още през 1958 г.
Според юристи той отдавна не отговаря на съвременните разбирания за детско правосъдие, а някои от механизмите му дори пораждат въпроси за съответствие с Конституцията.
Критиката е, че чрез него могат да се налагат възпитателни мерки за действия, които сами по себе си не представляват престъпления.
Затова една от идеите е нормативният акт да бъде заменен с изцяло нов закон, който да постави акцент върху превенцията, индивидуалната работа с детето и неговото връщане към нормален обществен живот.
Обсъжда се и промяна в Наказателния кодекс
Паралелно с това отново се повдига въпросът дали трябва да бъде увеличена максималната присъда за непълнолетни, извършили особено тежки престъпления.
По действащите правила за извършители между 14 и 18 години се прилага специален режим в Наказателния кодекс.
Законът отчита възрастта им и приема, че при децата основната цел на наказанието трябва да бъде поправянето и превъзпитанието, а не единствено репресията.
Темата за по-суровите присъди е поставяна и преди.
И тогава поводът беше тежко убийство, извършено от непълнолетен.
Сега в поправителния дом във Враца има само 11 момчета
В България действат два поправителни дома за непълнолетни.
Момчетата изтърпяват присъдите си в поправителния дом към затвора във Враца, който замени закритото през 2017 г. заведение в Бойчиновци.
За момичетата има отделен поправителен дом към женския затвор в Сливен.
По данни на Министерството на правосъдието към момента във Враца са настанени 11 младежи под 18 години.
Сред тях няма осъдени за убийство или изнасилване.
Повечето изтърпяват наказания за кражби в големи размери, включително автомобили, както и за грабежи.
В поправителния дом за момичета в Сливен в момента няма нито една непълнолетна. Обикновено броят им е изключително малък – една или две.
Какво става, когато навършат 18 години?
Непълнолетните остават в поправителния дом до навършване на пълнолетие.
Ако към този момент присъдата им още не е изтекла, те могат да бъдат преместени в затвор за възрастни.
Законът изрично посочва като основна задача на наказанието при непълнолетните:
„превъзпитание и подготовка за общественополезен труд“.
Именно върху тази философия стъпват юристите, които се противопоставят на механичното увеличаване на присъдите.
Юристи: Детската престъпност е различна от престъпността при възрастните
Преподавател по наказателно право посочва, че още през първата половина на XX век изследвания показват сериозна разлика между престъпното поведение на деца и това на възрастни.
Според него ключът е в влиянието на средата.
При непълнолетните семейната среда, приятелският кръг, липсата на контрол, насилието, бедността или принадлежността към определена група могат да оказват много по-силно въздействие.
Точно затова според специалиста детето има по-голяма възможност за промяна.
„Напълно е възможно младеж, който е извършил дори много тежко престъпление в детството си, като пълнолетен да няма и една криминална проява. За разлика от възрастните, в подходяща среда децата подлежат на поправяне.“
Две момичета, извършили убийство, започнали живота си отначало
Като пример се посочва известният случай с Мария и Антония, които преди повече от две десетилетия убиха своя съученичка Маргарита.
Снимка: 24 часа
По време на престъплението те били на 15 години.
Едната получава девет години затвор, а другата – осем.
След изтърпяването на присъдите двете напускат България, прекъсват връзките си с миналото и започват нов живот.
Случаят често се използва като аргумент, че дори дете, извършило изключително тежко престъпление, не е задължително да остане престъпник като възрастен.
Има обаче и обратни примери
Съвсем различно се развива животът на Иван Иванов от бургаския квартал „Меден рудник“.
През 2017 г., когато е на 16 години, той е признат за виновен за убийството на 11-годишната Никол, извършено в асансьор.
Получава шест години лишаване от свобода.
Години по-късно, вече като възрастен, отново попада в полезрението на полицията, след като е задържан по подозрение, че е намушкал с нож своя приятелка.
Този случай се използва от привържениците на по-строги наказания като доказателство, че не при всички извършители възпитателният ефект е достатъчен.
Убийството на Георги Кузев отново отвори дебата
Случаят в Кричим отново извади темата за отговорността на непълнолетните на преден план.
Адвокат Димитър Марковски, който представлява семейството на Георги Кузев, е сред хората, които поставят въпроса дали законът трябва да позволява по-тежки наказания при изключително тежки престъпления.
Много негови колеги обаче не споделят тази позиция.
Според тях общественият гняв след трагичен случай е разбираем, но законодателството не трябва да се променя единствено под влияние на конкретна трагедия.
„Кое дете чете Наказателния кодекс, преди да наруши закона?“
Един от основните аргументи срещу по-високите присъди е, че те трудно могат да действат възпиращо върху децата.
Непълнолетният извършител рядко анализира предварително колко точно години затвор предвижда законът.
Именно затова юристи поставят въпроса:
Ще предотврати ли една присъда от 15 или 20 години престъпление, което дете извършва импулсивно или под влияние на група и среда?
Според критиците на по-суровия подход отговорът по-скоро е отрицателен.
„Смисълът на наказанието не е възмездие“
За част от наказателните юристи основният проблем е, че общественият дебат често се движи от желание за възмездие след тежко престъпление.
Но системата за детско правосъдие има различна задача.
Детето трябва да понесе отговорност, но паралелно с това държавата трябва да работи за неговото поправяне.
Това не означава омаловажаване на извършеното или страданието на жертвите.
Означава признаване на факта, че непълнолетният все още се развива и поведението му може да бъде променено чрез образование, психологическа помощ, контрол и нова среда.
Големият въпрос: наказание или превенция?
Случаят с Георги Кузев вероятно ще ускори промяната на законодателството, но истинският дебат тепърва предстои.
По-високите присъди могат да задоволят общественото очакване за справедливост при особено тежко престъпление.
От другата страна стои въпросът дали те действително ще предотвратят следващ подобен случай.
Юристите, които настояват за цялостна реформа, смятат, че далеч по-важно е държавата да реагира преди детето да стигне до престъплението – чрез ранно разпознаване на агресията, работа със семейството, училището и социалната среда.
Само 11 момчета зад решетките, но проблемът е много по-голям
Малкият брой непълнолетни в поправителните домове не означава, че проблемът с детската престъпност е незначителен.
Напротив – той поставя въпроса дали системата успява навреме да разпознава деца, които постепенно влизат в рискова среда.
Защото когато едно 14-, 15- или 16-годишно дете стигне до убийство, реформата вече идва твърде късно за жертвата.
Затова пред държавата сега стои много по-сложната задача – да намери баланса между справедливото наказание, защитата на обществото и реалната възможност едно дете да бъде поправено.
