„Ако съм дявол, елате да се борите с мен“: Племенникът на Ванга с непознати спомени за пророчицата

Сред най-силните му твърдения е споменът, че Ванга сама предрекла бъдещи опити за нейното канонизиране, но настоявала близките ѝ да не допускат това.

„Роднинската близост невинаги означава духовна близост“

– Г-н Стоянов, вие сте свързан с Ванга по линия на нейния съпруг Димитър Гущеров. Каква беше връзката между отделните семейства в големия род Гущерови?

– Братята Гущерови са седем и винаги са се уважавали и са си помагали. Връзката ни с Ванга беше божествена, духовна. Тя приемаше и канеше и мен, и семейството ми.

Роднинската близост невинаги означава и духовна близост. Най-близкият приятел, най-довереният съветник често не е брат ти или сестра ти, а друг човек.

Ванга например казваше „син Митко“, „брат Светлин“, „сестра Нешка“. Наричаше ги така не заради роднински връзки.

„Кръстен съм от нея“

– От каква възраст родителите ви започнаха да ви водят при нея и кой е най-ранният ви спомен за Ванга?

– От бебе. Кръстен съм от нея и от двама нейни много близки хора.

Най-ранният ми спомен е за опашките от хора, които ѝ целуваха ръка.

Помня и постоянните заръки, дори заплахи от родителите ми: каквото виждам и чувам там, в никакъв случай да не излиза навън, да не го разказвам на приятелчетата си и в училище.

Че „сляпата“ вижда всичко около себе си, че необразованата знае всичко и обсъжда въпроси с професори, дошли за съвет и помощ в научната си работа. Че знае какво съм сънувал и чете мислите ми – всичко това не биваше да се споделя.

„Фиданката трябва да расте към дървото“

– Наричахте ли я баба Ванга? Как се държеше с вас – като с дете от семейството или като с човек, чиято съдба вече вижда?

– Ванга не обичаше да я наричат баба. Не си спомням това да е било обичайно обръщение към нея. Казваха ѝ „кръстнице“, „стринке“ – за мен в тези думи имаше огромна любов.

С мен се е държала като с дете. Казваше обаче, че си дете до три години, а след това вече си човек, личност.

Тогава родителите и роднините не трябва постоянно да те слагат в скута си, да те гушкат и да те носят на ръце, освен в празнични моменти.

Не трябва да ти говорят с умалителни или изопачени думи, а да ги произнасят правилно. Държеше възрастните да изразяват мислите си пред децата така, както биха говорили с възрастен.

Не одобряваше и се присмиваше на хората, които изкривяваха говора си по бебешки и се обръщаха инфантилно към децата.

Казваше:

„Вместо да налеят разум на децата си, тия тръгнаха те да затъпяват. Който е долу, трябва да расте нагоре към тия отгоре и така да се изравнят, а не тия, дето са горе, да паднат долу при долните. Не е това начинът да се изравнят децата с възрастните. Фиданката трябва да расте към дървото, а не дървото да се чупи, та да падне долу при фиданката.“

„Всички сте мои деца“

– Усещахте ли още като дете, че посещавате необикновена жена?

– Да. Бях дете, но в сравнение с нея всички хора са деца.

„Обичайте се, помагайте си, прощавайте си, не се карайте, не се мразете, защото всички сте мои деца“, така често говореше Ванга от Божие име.

Още от съвсем малък разбирах, че нейната сила не е човешка.

Спомням си как един ден, когато вече бях започнал да чета, ме попита дали съм чувал за Библията. Каза ми, че това е книгата номер едно. След нея има и други свети книги, но най-важната е тя.

Често възкликваше:

„Боже, Божеее! Има хора, идат ми от другия край на България, има и от други държави. Нямат болка, а идат да питат: „Кажи, Ванге, тук как да постъпим? Защо така стана?“. Аз им отговоря едно към едно от Библията и те: „Точно така, Ванге!“. А бре, защо сте ми дошли вие? Книгата нямате ли си я? Там го отговора! Що ми идете да ме питате, аз да ви я чета ли?“

„Обикновеното ѝ ежедневие непрекъснато се превръщаше в необикновено“

– Как изглеждаше един обикновен ден край нея? Успявахте ли да я видите и в съвсем делнични моменти – на трапезата, в разговор с близките?

– „Земната Ванга“ за мен е оксиморон.

Колкото и земно да се държи един Божи пратеник, в един момент божествената му същност се проявява, издига го и поставя всеки от околните на мястото му.

В обикновеното ѝ ежедневие непрекъснато се намесваха чудеса и го превръщаха във всичко друго, но не и в обикновено.

За мен това напомня живота на Исус: отива край морето, вижда приятелите си в лодка сред бурята и тръгва по водата към тях; спира бурята, превръща водата във вино.

Така и Ванга, както си седеше с нас, земна и човешка, изведнъж изричаше или правеше нещо, в което виждах неземна сила и добрина.

Мислиш си нещо и тя изведнъж казва:

„А това, дето си го мислиш…“

Повтаря го дума по дума и обяснява:

„Не е тъй, ами е еди-как си.“

Коментираше подробно и неща, които се случваха зад гърба ѝ.

От малък бях много лаком и обичах да ям. Веднъж сядам на курбана и започват да ми правят забележки да не ям толкова бързо, за да не преча на Ванга.

Започвам аз бавно, лъжичка по лъжичка, а ми се иска да си завра главата в паницата.

И тя казва:

„Ей, аман от тия човешки помагачи, аман от човешки разбирачи! Да не ми пречиш, бавно да ядеш... Я почни, като ти е вкусно! Топни си хляба, чупи си го и пийни си от паницата, както обичаш. Ще го усетя и аз, както ти. Хайде, яж, да го усетим заедно.“

Много обичах агнешките очи от курбана, но нямаше как да ги намеря в огромния врящ казан.

Ванга казваше на жената:

„Потопи черпака, по-надолу, малко към тебе, нагоре, наляво... Сега вдигни черпака!“

И вътре – око.

После:

„Пак потопи черпака, по към края, а сега надясно...“

И второто око.

На друг наш близък по същия начин даваше указания как да стигне до лютите чушки, за да му сипят от тях.

Ето така, през 15 минути край Ванга се случваха подобни необикновени неща.

„Приличаше на статуя от светлина“

– Каква я помните отвъд образа на пророчицата – строга или нежна, избухлива или търпелива?

– Познавах Ванга от късния период на земния ѝ живот, когато за мен тя вече се беше сляла с божествената си същност.

Приличаше на статуя от светлина, всевиждане и всезнание – сплав, по силите само на нейния и нашия скулптор, Господ Бог.

Често забелязваме подобно развитие и при надарените с талант хора: в началото талантът е част от човека, а с времето човекът става част от таланта си.

– Имаше ли чувство за хумор? Помните ли я да се смее от сърце?

– Имаше изключително чувство за хумор. Беше невероятна разказвачка – променяше гласа си, разказваше с игра, с мимики.

„Човекът без вяра е изгубен човек“

– За какво най-често порицаваше младите хора и какви съвети им даваше?

– За липсата на вяра, за това, че не четат Библията. Имаше и тежки случаи на хора, които не знаеха за Библията или Корана.

Според нея човекът без вяра в Бога е изгубен човек. Не че е лош, не глупав, не необразован, а изгубен.

Казваше, че е като да се изгубиш през зимата в гора, пълна с диви животни: язък ти за добротата, ума и образованието, щом не знаеш къде се намираш, откъде си дошъл и накъде да вървиш.

„Мани го тоя, загубен човек“, т.е. полза никаква.

Най-много ѝ тежеше онова, което според нея тежи на светите сили и на Бога още от сътворението на човека: да се предлага толкова много на хората, а те да приемат толкова трудно и толкова малко.

Казваше, че Бог протяга ръката си към човека, но донякъде. Трябва и човекът да протегне своята, за да срещне Божията.

Според нея художникът много точно е усетил и изобразил това в картината във Ватикана, в която човекът протяга ръка към Бога.

Ванга жалеше хората, защото повечето не можеха да изпълнят дори указанията, подарени им за добро и помощ.

До нея все отговаряха: „Да, да, права си“, а после започваха да отлагат, да променят, да тълкуват, да подобряват.

Накрая ставаше като в израза „Както дяволът чете Евангелието“.

Често обобщаваше човешкия характер така:

„Ти го обличаш в коприна, а он се бута у коприва.“

Казваше още, че човек не трябва да се страхува, защото страхът е от дявола.

Талантът и успехът са дар от Бога и ще се търси сметка дали си ги използвал и как.

Държеше да не искаме много, защото и цената ще е голяма.

Бог знае от какво се нуждае човек още преди той да го е помислил и да се е помолил.

Ако е дадено горчивата чаша да го отмине, Бог ще я изпие вместо него. Ако му е писано сам да я изпие, ще трябва да го направи.

Но Бог е Бог и може да промени и онова, което ти е писано.

Казваше и друго:

„Направи добро и го забрави – няма да го видиш. Направи зло, хвърли го зад гърба си и погледни напред – ей го, задава се насреща!“

„Аз не гледам, аз виждам“

– Какво ви убеждава, че дарбата на Ванга е от Бога?

– За мен Ванга е сила на всезнанието и всевиждането във всевремието.

Казваше:

„Не аз говоря, а Бог говори!“

И още:

„Аз не съм гледачка, аз не гледам, аз виждам.“

Това всезнание се проявяваше и в четенето на мисли, едно към едно, независимо къде се намира човекът.

Когато имаше нужда, тя не спеше, не ядеше.

Казваше, че само Бог и човек, получил от него такава сила, могат да четат мисли и да знаят например какво си сънувал, защото само Бог може да влезе в теб.

Водеше аскетичен, мъченически живот. Нейни са думите:

„Само дето не ме разпнаха.“

Предсказанието за разпадането на СССР

– Сбъднаха ли се нейни думи за вас и близките ви? Кое предсказание сте запомнили най-силно?

– Много неща, казани за мен, за роднини и приятели, се сбъднаха.

Един от най-силните ми спомени е свързан с разпадането на СССР.

През 1989 г., като баща ми беше на дипломатическа служба в Румъния, питах Ванга дали това ще стане скоро. За разпадането бях чул от нея още съвсем малък.

Естествено, и тогава родителите ми за хиляден път ме бяха предупредили, че каквото чуя и видя при Ванга, не трябва да излиза навън.

По-късно, като ученик в училището към посолството на СССР в Букурещ, казвах на сума ти народ, че СССР скоро ще се разпадне, но не знаех кога.

Когато Москва обяви референдум за бъдещето на съюза, директорът на училището, политическият съветник на посолството и други дипломати ми възложиха да попитам Ванга ще го има ли СССР.

Щом се озовах при нея, както често ставаше, тя започна, преди да съм казал каквото и да било:

„Пращат те тези и тези. Кажи им: СССР няма да го има!“

Върнах се и предадох думите ѝ на руснаците, които изпаднаха в униние.

Дойде референдумът и, не щеш ли, изненада – гласуват да го има СССР!

В посолството всички се радват, викат:

„Ванга не позна!“

Бях потресен.

При следващото си отиване ѝ казах, че е сгрешила, а тя отвърна:

„Бог не греши, истината е една. Кой, бре, дете, те излъга тебе, че ще го има СССР?“

Аз възразих:

„Ами как? Имаше референдум, около 80% гласуваха да го има.“

Ванга ми рече:

„Дете, ти мен, като беше тук предния път, пита ли ме как ще гласуват хората на референдума? Не! Ти ме пита ще го има ли СССР! И пак ти казвам – няма да го има. Скоро ще падне и ще се хванат гуша за гуша. Лошо е, много лошо, че ще падне, ще текат реки от кръв!“

Върнах се и предадох разговора в посолството.

У едни предизвика ужас, у други униние, а у трети неверие: как е възможно?

А малко след това дойдоха превратът, бунтовете, хванаха се гуша за гуша и съюзът се разпадна.

За мен се случи точно както тя беше предсказала, потекоха и реките от кръв.

„С половин ухо ги слушай“

– Не се интересувам кой какво говори за Ванга.

Тя ми остави и заръка по този въпрос:

„Когато аз ти говоря, ще ме гледаш с четири очи и ще ме слушаш с четири уши, защото ти говоря на теб, за теб. Когато говоря нещо на друг, гледай ме с две очи, слушай ме с двете си уши. Нищо че аз говоря, говоря го на него, за него, не на теб. Когато близки нам хора ти разказват нещо, което съм им казала, гледай ги, ама едното око го притвори и едното ухо го запуши. Един ден хора, които не познаваш или тука само си ги мяркал, ще говорят, че съм казала разни неща. С половин ухо ги слушай, а най-добре въобще да не ги слушаш.“

Сещам се и за смешна, но поучителна история.

В Русия някои телевизии, предавания и частни лица те карат да минеш през детектор на лъжата, преди да говориш за Ванга, за да те приемат за достоверен свидетел.

Някои продължават проверката и по време на целия разговор.

В няколко случая гости отказаха участие, щом разбраха за това. Сред тях имаше и хора от България.

Как тогава да вярваш, че тя им е казала онова, което разказват?

Защо се появяват „нови пророчества“ на Ванга?

– Защо около името ѝ се появяват нови предсказания с конкретни дати, за които близките ѝ никога не са чували?

– Защото хора, които не вярват, използват интереса към Ванга, за да изкарат някой лев и да получат три дни известност.

Има и такива, които решават да измислят хубава история за нея, но и това е грях.

Човешкото може да коригира и подобрява само човешкото. Не може да коригира и подобрява божественото, само ще го оскверни и изкриви.

Други действително са били свидетели на нейни думи и действия, но предават видяното не максимално точно, а примесено със собствените си тълкувания и мисли. Това също не е добре.

„България ще я има, ще пребъде“

– Виждаше ли Ванга добро бъдеще за България?

– Казваше:

„Ще дойде ден и за всеки, който иска да работи, ще има работа. А всеки, който има работа, ще има и покрив над главата, и топлина вкъщи, и храна на масата. Нищо няма да му липсва.“

Често критикуваше черти от характера на българския народ, но казваше, че един ден някои от големите и силни държави и народи няма да ги има, а България ще я има, ще пребъде.

„Златото ще поевтинее, водата ще стане скъпа“

– Какво казваше за богатствата на страната ни?

– Казваше, че ще дойде ден, когато златото ще излезе, ще има много от него и ще поевтинее.

А водата ще потъне и ще стане много скъпа.

България обаче ще има вода и дори ще продава.

Само че, когато продава на други държави, не трябва да подписва договори за бъдещи доставки.

Казваше го и на политици, които идваха при нея, бил съм свидетел.

Да продават вода само на порции, за момента – за колкото вода плащат, толкова да се пуска, и точка. До следващото плащане и следващото пускане.

Договори със срок за бъдещи доставки да не подписват никога.

Казвала ли е за „руса жена“, която ще оправи България?

– Често се цитира предполагаемо нейно пророчество, че светла или руса жена ще поведе и ще оправи България. Чували ли сте да казва подобно нещо?

– Не.

Чувал съм само няколко пъти, съвсем общо, че ще дойдат време и човек, който ще поведе хорото, и тогава нещата в България ще потръгнат.

За климата, снега и пчелите

– Какво говореше за природата, промените в климата и ролята на човека?

– Когато ѝ разказвахме какви тежки зими има например в Румъния, където живеех тогава, тя казваше:

„Не се оплаквайте, радвайте се, докато го има снега. Ще дойде време сняг няма да виждате. А като се случи да прехвърчи и да поръси няколко сантиметра, всички ще тичат вънка да се снимат със снега и ще изкарват децата да го гледат.“

Един ден, след като бях чел книга за изчезващите видове, я попитах дали ние, хората, сме виновни за това.

Ванга рече:

„Хората много обичат да се правят на големи. Малко нещо да свършат и хайде, ще кажат, че човекът победи природата. Беля нещо направят и хайде, човекът унищожи природата!“

После започна потресаващ за мен разказ за това как е създаден и как работи механизмът, наречен Земя.

Как създава няколко вида енергии, някои от които са свързани с енергиите, произвеждани от механизма Слънце.

И как всичко това е създадено за нас с една цел – да имаме дом.

Казваше:

„Всичко е от небето, от Слънцето! Оттам идва главното! Което е било, пак ще бъде! Ще дойде време, ще почнат да се вайкат: „Хайде, климатът се мени, отидохме си!“. Тия учени колко много знаят и са толкова слепи. Как не виждат? Това газ, петрол, въглища откъде ги вадят? От ледовете, от пустините. А някога там са били езера и реки, гори, животни. В пустините, като ходят, какви рисунки намират в пещерите? На реки, езера, животни, хора, които обработват земята. Е, ке дойде ден и там, дето сега са ледовете и пустините, пак ще са езерата, реките и горите. И обратно, което е било, пак ке биде. Човекът не може да го промени. Може да го избърза или забави малко, голяма работа, петстотин години по-късно или по-рано! Така работят Земята и Слънцето!“

Каза, че истинската промяна на климата, на природата и на живота ни ще дойде, когато изчезнат пчелите.

И че ще дойде ден, когато и те ще изчезнат.

„Аз не съм светица, аз съм великомъченица“

– Ванга беше дълбоко вярваща и със свои средства и дарения изгради храма „Света Петка Българска“ в Рупите. Защо въпреки това отношението на БПЦ към нея остава сложно?

– Ванга не беше дълбоко вярваща, тя беше „дълбоко знаеща“.

За мен не може да кажеш за сила, която е била поканена от Бога и изпратена на Земята като негов посланик, че е вярваща.

И аз, както другите, получили огромния подарък да се докоснат до нея, съм бил вярващ до момента, в който съм се озовал при нея.

След това съм станал „знаещ“.

Църквите и свещениците в най-добрия случай вървят по пътя на вярата си към Бога, а Ванга идва от Бога.

Затова според мен е важно нейното мнение за църквите, а не тяхното за нея.

Не човешките институции и служители ще оценяват Божиите пратеници, а обратното.

Ванга често с огромна мъка разказваше как като млада се е молила в различни манастири да я приемат, но ѝ отказвали, защото силата и делото ѝ привличали много хора.

Понякога казваше с тъжен хумор:

„Дали на света Петка и Исус, ако са искали да ги пуснат в храмовете, са щели да им откажат, защото са много притеснени?“

Няколко пъти е казвала, включително на гостуващи свещеници, че един ден църквата ще я канонизира и ще я рисува като светица по храмовете.

Казваше, че трябва да се опитаме да не допуснем това, защото е неправилно:

„Аз не съм светица, аз съм великомъченица, има разлика!“

Говореше още:

„Много от светците, дето са светци пред Бога, вие тука долу не ги имате за светци. Много вече сте забравили и не ги знаете или въобще не сте разбрали, че ги е имало. А много от тези, които тук ги имате за светци, при Бога не са.“

„Ако съм дявол, да дойдат да се борят с мен“

– Как се отнасяше към обвиненията, че дарбата ѝ не идва от Бога?

– Няколко пъти е говорила по този въпрос, включително когато при нея идваха свещеници.

Знаеше всичките им грехове и понякога ги хвърляше в голям смут и разкаяние.

Пред гостуващи духовници е казвала за техните събратя: щом я смятат за лъжкиня и за човек, чиято сила идва от сатаната, да дойдат и да я проверят, да я изпитат.

„Цял живот съм тука аз! Да дойдат, да си свършат работата, да се борят с мен, ако съм дявол!“, казваше тя.

„Тук е имало Божи пратеник“

– Какво искате младите хора, които никога не са виждали Ванга, да знаят за нея отвъд сензациите и пророчествата?

– Че тук е имало Божи пратеник, великомъченицата Ванга, която за мен е сила на всезнанието и всевиждането във всевремието.

Че има Бог и Библията не е човешка литература, която свободно избираш дали да приемеш.

Бог за Ванга беше онова, което трябва да бъде и за нас – всичко.

Защото е създателят на всичко, което е било, което е и което ще бъде, във времето, което също е негово създание.

Споменът за Ванга отвъд пророчествата

Разказът на Огнян Стоянов показва една различна Ванга – не само жената, около чието име десетилетия наред се натрупват предсказания, легенди и сензации, а човек със силни убеждения за възпитанието, вярата, доброто, отговорността и човешкия характер.

Това са личните спомени и интерпретации на неин родственик и свидетел на живота ѝ, а не доказателство за свръхестествения характер на описаните случки. Именно като свидетелство за начина, по който близките ѝ са я възприемали, интервюто пази ценна картина на Ванга отвъд публичния мит.

Сред всички разказани думи може би най-силно остава едно нейно послание:„Направи добро и го забрави. Направи зло, хвърли го зад гърба си и погледни напред – ей го, задава се насреща.“