Психиатърът Василий Шуров обяснява как гените влияят на психичните заболявания и кои са най-важните наследствени психични заболявания.
Повечето психични разстройства се развиват под влияние на външни фактори - дисфункционално възпитание, травматични преживявания, социални условия и хроничен стрес. Съществуват обаче и заболявания, които са пряко свързани с генетиката.
Психиатърът и психотерапевт Василий Шуров обяснява как гените влияят на психичното функциониране и кои психични заболявания са най-тясно свързани с наследствени фактори.
Как се наследяват психичните разстройства? Механизми на действие
Снимка: Профимедия
При психичните заболявания съществуват три основни механизма, които стоят зад генетичния риск.
1.
Всички живи същества имат ДНК – макромолекули, които съхраняват и предават генетична информация за това как тялото трябва да се развива и функционира. ДНК е вид „ръководство“ за изграждане и контрол на организма.
Гените са отделни сегменти от ДНК, а техният набор съставлява генотипа - уникалният генетичен код на всеки човек, наследен от двамата родители.
Някои хора имат генетични вариации – промени в последователността или структурата на ДНК – които влияят на начина, по който функционират клетките и нервната система. Колкото повече такива вариации има, толкова по-голям е рискът от развитие на психично разстройство . Това се нарича генетичен полиморфизъм.
Важно е да се знае, че една единствена вариация сама по себе си не причинява заболяването, но комбинацията им може значително да увеличи риска.
2. Епигенетични модификации
В допълнение към генотипа, има и фенотип - набор от черти, които възникват, когато гените взаимодействат с околната среда. ДНК не се променя, но начинът, по който гените „работят“, може да се промени.
Под влияние на външни фактори, определени „рискови“ гени могат да останат неактивни, да се активират или да започнат да функционират неправилно.
С други думи, човек може да има генетична предразположеност, но разстройството няма да се развие без екологичен фактор. Най-често срещаните рискови фактори са:
- психологически травми (малтретиране, загуба на близки, война, бедствия)
- хроничен стрес
- употреба на алкохол и наркотици
Снимка: Shutterstock
3. Генетични мутации
Този механизъм е рядък при психични разстройства, но е възможен.
Мутациите са внезапни промени в ДНК, причинени от силни външни фактори като радиация, отравяне или психоактивни вещества.
Те не се наследяват, а се появяват като нови нарушения в генетичния код. Могат да се предадат на потомството само ако бъдат открити в гаметите.
Психични разстройства с най-силно изразена генетична основа
1. Разстройства от аутистичния спектър (РАС)
Тази група неврологични разстройства засяга интелигентността, поведението, комуникацията и социалните умения.
Рискът от наследствено предаване се оценява на 40–80%.
Няма един-единствен „ ген на аутизма “ – той е комбинация от няколко генетични вариации и епигенетични фактори.
Снимка: Shutterstock
2. ADHD – разстройство на вниманието и хиперактивността
Характеризира се с проблеми с концентрацията, импулсивност и хиперактивност.
Рискът от наследяване е до 74%.
Развитието на ADHD зависи от взаимодействието на голям брой генетични вариации.
3. Шизофрения
Разстройство, което засяга мисленето, емоциите и възприятието на реалността.
Рискът зависи от връзката:
- до 65% при еднояйчни близнаци
- до 46%, ако и двамата родители имат шизофрения
- до 13%, ако единият родител е болен
- около 4%, ако чичо или леля са болни
Заболяването има сложна генетична структура – както индивидуалните вариации, така и техните комбинации увеличават риска.
4. Психопатия (антисоциално личностно разстройство)
Хората пренебрегват социалните норми и нямат развито състрадание.
Рискът от наследственост се оценява на до 50%, а 30–90% от симптомите са свързани с генетични фактори.
Снимка: Shutterstock
5. Алкохолизъм
Алкохолната зависимост се счита за психично разстройство.
До 50% от случаите са свързани с генетиката. Идентифицирани са десетки генетични вариации, които влияят на склонността към пристрастяване.
6. Депресия
Тежката форма – голямо депресивно разстройство – има силна генетична основа.
До 50% от случаите са наследствени, особено при близнаци и близки роднини.
7. Биполярно афективно разстройство
Характеризира се с маниакални и депресивни епизоди.
Наследствен риск:
- до 75% при еднояйчни близнаци
- до 50%, ако и двамата родители имат разстройството
- до 25% при близнаци, ако единият родител е болен
Епигенетичните фактори – стрес, травма и околна среда – играят ключова роля в отключването на заболяването.
