Промените в продължителността и качеството на съня от години са във фокуса на изследванията върху деменцията . Ново проучване показва, че прекалено дългият нощен сън може да бъде свързан с повишени стойности на кръвен биомаркер, характерен за болестта на Алцхаймер .
Резултатите обаче не означават, че спането повече от осем часа причинява заболяването.
Над 8,5 часа сън се свързват с по-висок p-tau181
Изследването е публикувано през май 2026 г. в научното списание Alzheimer’s & Dementia. Учените установяват нелинейна връзка между продължителността на съня и количеството на фосфорилирания тау протеин p-tau181 в кръвта.
Най-ниски стойности са наблюдавани при хората, които спят около седем–осем часа. Нивата започват да се покачват при сън от приблизително 8,5–9 часа, като увеличението е най-ясно изразено над десет часа.
P-tau181 е кръвен биомаркер, който може да отразява характерни за Алцхаймер промени, но повишената му стойност сама по себе си не поставя диагноза.
Снимка: iStock
Как е проведено проучването
Анализирани са данните на 2410 участници във Framingham Heart Study – едно от най-продължителните медицински наблюдения в света.
Средната възраст на изследваните хора е била 70 години, а 55,2% от тях са жени. Всеки участник е съобщил колко часа обикновено спи през нощта и е дал кръвна проба.
Учените са изследвали четири показателя:
- фосфорилиран тау протеин p-tau181;
- общ тау протеин;
- леката верига на неврофиламентите, известна като NfL;
- глиален фибриларен кисел протеин, или GFAP.
В анализа са включени и хора с леко когнитивно нарушение, деменция или преживян мозъчен инсулт, за да бъдат обхванати различни стадии на мозъчното здраве.
Как са били разпределени участниците
Според съобщената от тях продължителност на съня:
- 23,9% са спели до шест часа;
- 61,2% – между шест и девет часа;
- 14,9% – девет или повече часа.
Хората с по-продължителен сън били средно по-възрастни. При тях по-често се срещали депресия, употреба на антидепресанти и деменция.
Затова учените коригирали резултатите спрямо възрастта, пола, наличието на варианта APOE ε4, сънната апнея, депресията и бъбречната функция.
След тези корекции статистически значимата нелинейна връзка се запазила само при p-tau181. При останалите биомаркери първоначално наблюдаваните зависимости отслабнали или изчезнали.
Снимка: iStock
Какво представлява J-образната зависимост
Графиката на p-tau181 имала форма, наподобяваща буквата J.
Стойностите били най-ниски при приблизително седем–осем часа сън. При много кратък сън имало леко повишение, което обаче не било толкова ясно изразено. След около 8,5 часа кривата започвала да се покачва, а след десет часа увеличението ставало по-рязко.
Това не означава, че границата от 8,5 часа е опасна за всеки човек. Нуждата от сън е индивидуална и може да бъде повлияна от възрастта, заболяванията, лекарствата, физическото натоварване и качеството на нощната почивка.
Дългият сън причинява ли Алцхаймер?
Не. Проучването е моментна снимка на състоянието на участниците и не може да покаже кое е настъпило първо – увеличената продължителност на съня или биологичните промени.
Възможно е продължителният сън да е ранен симптом, а не причина за невродегенерацията.
Авторите допускат, че натрупването на тау в мозъчни области, които участват в регулирането на бодърстването и съня, може да кара човек да спи по-дълго още преди появата на забележими проблеми с паметта.
Друг възможен фактор е качеството на съня. Човек може да прекарва десет часа в леглото, но сънят му да бъде често прекъсван и невъзстановяващ. В такъв случай съобщените часове не отразяват действителното количество качествен дълбок сън.
Снимка: iStock
Предишни проучвания също откриват връзка
По-ранен анализ на данни от Framingham Heart Study установява, че хората, които започват да спят повече от девет часа, имат по-висок риск от последваща деменция. Авторите и тогава подчертават, че дългият сън може да бъде маркер на ранни мозъчни промени, а не непременно тяхна причина.
Метаанализ на проспективни проучвания също намира статистическа връзка между продължителния сън и по-висок риск от деменция и Алцхаймер. Тези наблюдения доказват асоциация, но не и причинно-следствена връзка.
Защо ранното откриване е важно
Алцхаймер е прогресиращо невродегенеративно заболяване и най-честата причина за деменция.
Ранното разпознаване на промените дава възможност:
- да бъдат изключени други лечими причини за нарушенията;
- да се започне подходящо лечение и наблюдение;
- да се направят промени в начина на живот;
- пациентът и семейството му да планират бъдещите грижи;
- да се прецени дали човек отговаря на условията за определени съвременни терапии.
Продължителността на съня сама по себе си не е достатъчна за поставяне на диагноза. Оценката обикновено включва разговор с лекар, когнитивни тестове, изследвания и при необходимост образна или биомаркерна диагностика.
Снимка: iStock
Кога по-дългият сън заслужава внимание
Няма основание за тревога, когато човек винаги е спал по-дълго, събужда се отпочинал и няма други симптоми.
По-важна е необяснимата промяна спрямо обичайния ритъм. Консултация с лекар е разумна, когато човек внезапно започне да спи значително повече и едновременно се появят:
- проблеми с паметта или концентрацията;
- дневна сънливост въпреки дългия престой в леглото;
- промяна в поведението или настроението;
- затруднения при изпълнение на обичайни задачи;
- объркване за време и място;
- силно хъркане или спирания на дишането;
- загуба на интерес към всекидневните дейности.
Подобна промяна може да има много други причини – депресия, сънна апнея, проблеми с щитовидната жлеза, анемия, инфекции, прием на лекарства или друго заболяване.
Снимка: iStock
Сънят е само част от грижата за мозъка
Няма една единствена продължителност, която гарантира защита от деменция. По-важни са редовният режим, доброто качество на съня и общото здравословно състояние.
За поддържане на мозъчното здраве са важни още физическата активност, контролът на кръвното налягане, кръвната захар и холестерола, пълноценното хранене, социалните контакти и умствената активност.
Новото проучване не доказва, че „повече сън е опасен“. То показва, че трайното и необяснимо увеличаване на съня при по-възрастен човек може да бъде полезен сигнал, който не бива да се пренебрегва.
