Баташкото клане е на корицата на януарския брой на сп. Military History със заглавие "Лицето на злото", пише ClubZ.
Материалът, който подробно проследява събитията от 1876 г. в България с акцент върху ролята на американския журналист Джанюариус Макгахан, е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College и автор на 10 книги. "Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята.
Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи...", пише той. Според автора въпреки че "Батак притежава всички елементи на история от първите страници - политическо потисничество, религиозно преследване, престъпления срещу човечеството и т. н. - Баташкото клане остава нечуто по три причини".
Първата е Желязната завеса, която спира притока на информация. Втората е объркването в датирането - заради новия и стария стил. Трето, основните имена са на два езика - български и турски. Той разказва подробно за Априлското въстание, събитията в Батак. Специално внимание е отделено на ролята на американския журналист и правозащитник Макгахан - как той научава за клането, отива на място и разказва за него в "Дейли нюз".
"Според оценката на Макгахан от 9000-те жители на Батак само 1200 са оцелели. Публикуван на 7 август в "Дейли нюз", неговият репортаж дава първите данни, които излизат от България", пише Селсър. Историкът припомня и горчиво-хапливия коментар на Макгахан: "Мога да кажа спокойно, че направих за смазването на Турската империя повече от всички други...освен от самите турци". Според автора на материала американският журналист, който днес е слабо познат в родината си, продължава да се радва на голяма почит в България.
