На Велики понеделник, само дни преди Великден, България се прости с един от най-обичаните си творци – композитора и поет Михаил Белчев . Въпреки това неговите думи продължават да звучат – като мелодия, която не отшумява, и като мисли, които с времето придобиват още по-голяма тежест.
Поводът за този разговор тогава е един емоционален и красив жест – по време на сватбеното си тържество Маги Халваджиян изпълнява заедно със сина си една от най-разпознаваемите песни на Белчев – „Не остарявай, любов“.
"Кремена се е разплакала… Това ми стига. Това ми дава живот", споделя в интервюто пред медията ни големият Михаил Белчев.
Зад сценичния успех и признанието на публиката стои и една по-лична страна на твореца – тази на баща. За своя син Константин той винаги е говорил с тиха гордост, съчетана с дълбоко разбиране за неизбежния ход на времето.
"Всеки човек иска да има някой, който да му хвърли две буци пръст…". Макар тези думи да са изречени преди повече от десетилетие, днес те звучат особено силно и почти пророчески. За Белчев темата за смъртта не е била свързана със страх, а с осъзнаване – естествена част от живота, оформена от загубите, които всеки човек преживява.
Творецът никога не е криел болката си от раздялата с близки приятели. Сред тях са Андрей Баташов и Васа Ганчева, които той изпраща по свой начин – чрез музика. За него това е най-истинският начин да се запази смисълът, когато думите вече не са достатъчни. А когато говори за кончината на Иван Славков – Батето – реакцията му е ясна и категорична: "Не бива да си ходят такива хора все още…".
И добавя мисъл, която и днес звучи болезнено актуално и като точна диагноза за света: "Чувствителните ги убиват по-лесно."
