Гъбарският сезон е в разгара си и горите се изпълват с хора, които търсят манатарки, пачи крак и други добре познати ядливи видове. Но една впечатляваща гъба често остава пренебрегната, защото изобщо не прилича на това, което повечето хора си представят, когато чуят думата „гъба“.
Това е гигантската пърхутка (Calvatia gigantea) – почти сферична бяла гъба, която може да достигне внушителни размери и се среща не само в горите, но и по поляни, пасища и открити тревисти места.
Снимка: pixabay
Когато е млада и правилно разпозната, тя е ядлива и може да се приготви по няколко много апетитни начина.
Защо толкова хора подминават гигантската пърхутка?
Причината е най-вече необичайният ѝ външен вид.
Тя няма типичните шапка и пънче, които свързваме с повечето гъби. Младата гигантска пърхутка прилича по-скоро на голяма бяла топка, появила се насред тревата.
Размерите също могат да бъдат впечатляващи. Зрелите плодни тела могат да достигнат десетки сантиметри в диаметър, а отделни екземпляри тежат няколко килограма.
Именно необичайната форма кара много неопитни гъбари да я подминат, без да подозират, че младите екземпляри се ценят и в кухнята.
Снимка: pixabay
Как да разпознаем подходящата за консумация пърхутка?
Най-важен е вътрешният цвят.
Младата гигантска пърхутка, годна за кулинарна употреба, трябва при разрязване да бъде плътна и равномерно чисто бяла отвътре.
Снимка: pixabay
Ако вътрешността вече е жълтеникава, зеленикава, маслинена или кафеникава, гъбата е започнала да узрява и да образува спори и не бива да се използва за храна.
С възрастта месестата бяла вътрешност постепенно се превръща в прахообразна спорова маса.
Снимка: pixabay
Има и още една причина гъбата винаги да бъде разрязвана преди консумация – младите плодни тела на някои други видове могат външно да наподобяват малка пърхутка. При разрязване обаче може да се види структурата на развиваща се шапка и пънче, което е предупреждение, че не става дума за истинска пърхутка.
Къде расте?
Противно на представата, че за гъби задължително трябва да се влиза дълбоко в гората, гигантската пърхутка често предпочита открити пространства.
Може да бъде открита:
- по ливади и пасища;
- край поляни и горски просеки;
- в паркове и големи тревни площи;
- покрай гори;
- в градини и необработвани терени.
Понякога на едно и също място се появява отново през следващи години.
От нея стават впечатляващи „гъбени шницели“
Един от най-популярните начини за приготвяне на младата гигантска пърхутка е да бъде нарязана на големи филии.
Размерът ѝ позволява да получите парчета, които действително напомнят на шницели.
Гъбата се почиства, външната обвивка може да се отстрани, а бялата вътрешност се нарязва на филии с дебелина около 1–2 сантиметра.
Снимка: pixabay
След това могат да се панират по класически начин – брашно, разбито яйце и галета – и да се изпържат до златисто.
Получава се хрупкава коричка отвън и нежна гъбена сърцевина.
Вкусна е и само запечена в тиган
Ако не искате тежка панировка, филиите могат просто да се запекат с малко масло или олио.
Овкусете със сол, черен пипер, чесън и пресни билки.
Снимка: pixabay
Пърхутката има сравнително мек вкус и лесно поема ароматите на продуктите, с които се приготвя. Именно затова подправките имат голямо значение.
Може да се добави и към гъбени сосове, крем супи или ястия със зеленчуци.
Снимка: pixabay
Става и за плънка
Друг интересен вариант е гъбата да се нареже на малки парчета или тънки ивици и да се задуши с лук.
Получената смес може да се използва като плънка за:
- пирожки и солени тестени изделия;
- палачинки;
- пайове;
- омлети;
- зеленчукови рулца.
Комбинацията с лук, масло, черен пипер и магданоз е особено подходяща заради деликатния вкус на самата гъба.
Не използвайте презрели екземпляри
Когато гигантската пърхутка започне да променя цвета си, време е да бъде оставена на природата.
Маслинено-зеленият или кафеникав оттенък означава, че вътрешността вече се преобразува в спори.
Тогава структурата и вкусът се променят и гъбата вече не е подходяща за готвене.
Най-добрият ориентир остава прост: отрежете я наполовина – вътрешността трябва да бъде изцяло бяла и еднородна.
Снимка: pixabay
А какво да кажем за лечебната настойка от пърхутка?
Според оригинална народна рецепта се предлага около 200 г от гъбата да бъдат залети с водка (или спирт) и след няколко месеца настойката да се използва за болезнени стави или дори да се приема вътрешно срещу настинки.
Тази препоръка обаче не трябва да се възприема като доказано лечение.
Има научен интерес към вещества, откривани в представители на рода Calvatia, включително съединението калвацин, което е изследвано лабораторно още през миналия век. От това обаче не следва, че домашна алкохолна настойка от гигантска пърхутка лекува инфекции, ставни заболявания или други здравословни проблеми.
Няма достатъчно надеждни клинични доказателства, които да подкрепят пиенето на подобна домашна тинктура като лечебно средство.
За хранителна употреба също е важно гъбата да бъде добре термично обработена и да се започне с малко количество, особено ако човек не я е консумирал преди.
Най-важното правило при дивите гъби
Гигантската пърхутка е сравнително характерна, но това не означава, че може да се бере без необходимите знания.
Никога не определяйте диворастяща гъба само по снимка от интернет или по един белег.
Ако имате съмнение, покажете екземпляра на опитен миколог или гъбар и не го опитвайте.
Особено внимание е необходимо при много малките млади плодни тела, защото при някои силно отровни гъби ранният стадий може да има приблизително сферична форма. Разрязването и правилното определяне са задължителни.
Когато обаче е безспорно разпозната, млада, здрава и снежнобяла отвътре, гигантската пърхутка може да се превърне в една от най-интересните находки на гъбарския сезон.
