Теодора Кирилова от болница „Сърце и мозък“ в Бургас попаднала сред смазаните автомобили при тежката верижна катастрофа край Зимница. Без специализирана екипировка, но с аптечката от личния си автомобил и медицинските си знания, тя започнала да превързва пострадалите и да търси хора, нуждаещи се от помощ.
Докато на автомагистрала „Тракия“ край Зимница се разигравала една от най-тежките пътни трагедии в страната, една жена не останала безучастна. Медицинската сестра Теодора Кирилова се движела между катастрофиралите автомобили, търсела аптечки, превързвала ранени и се опитвала да достигне до хората, които викали за помощ.
Тя не била част от изпратените спешни екипи. Просто пътувала от Ямбол към работното си място в Бургас на 10 ноември сутринта, когато попаднала в кошмара на магистралата.
Историята ѝ, разказана пред „Флагман“ и „Про Нюз Добрич“, показва колко важни могат да бъдат първите действия на очевидците при тежък инцидент.
Тръгнала към работа, но се озовала сред десетки катастрофирали автомобили
Около 7 часа сутринта Теодора пътувала към Бургас, когато пред нея се появила гъста мъгла. По пътя забелязала човек, който тичал по магистралата и предупреждавал приближаващите автомобили да спрат.
Тя отбила в аварийната лента и пред очите ѝ се разкрила ужасяваща гледка – сблъскали се леки коли и камиони, ранени хора по асфалта и викове, идващи от повредените автомобили.
„Спомням си ясно случилото се и картината, която се откри пред мен, когато попаднах в катастрофата. Намирах се в края на участъка с ударените автомобили. Видях мъглата и струпаните вече коли. Успях да помогна на доста хора“, разказва медицинската сестра.
Теодора нямала оборудването на линейка или спешен медицински екип. Разполагала единствено с медицинските си познания, професионалния си опит и аптечката в личния си автомобил.
Без да губи време, извадила необходимите материали и започнала да оказва първа помощ.
Търсила аптечки в катастрофиралите автомобили
Превързочните материали бързо започнали да свършват. Вместо да се откаже, Теодора започнала да търси аптечки в другите автомобили.
Отваряла врати, придвижвала се между катастрофиралите коли и проверявала къде има ранени, които се нуждаят от медицинска помощ.
„Чувах викове, виждаха се катастрофирали коли, камиони. Извадих аптечката и започнах да помагам. Това направих в първия момент“, споделя тя.
По нейна преценка успяла да окаже помощ на около 50–60 души. Тя се опитвала да обработва раните на пострадалите, да преценява кой има нужда от незабавна помощ и да открива хора, останали в разбитите автомобили.
Някои от тях обаче били затиснати толкова тежко, че освобождаването им било невъзможно без специализирана техника.
„Пушеха си цигарите встрани и гледаха“
Един от най-тежките моменти в разказа на Теодора е свързан не само с гледката на пострадалите, но и с поведението на част от хората, които са останали невредими.
Медицинската сестра разказва, че молела очевидци поне да ѝ подават аптечки и марли, за да може да превързва ранените. По думите ѝ някои от тях предпочитали да стоят настрани и да наблюдават случващото се.
„Изключително лошо впечатление прави, че тези, които са добре, не помагат. Пушат си цигарите встрани и гледат. Дори някой да ги моли за помощ, дори да подадат аптечката, за да има марличка, с която да превържем болните. Нямаше такова нещо“, разказва Кирилова.
Тя подчертава, че се наложило сама да отваря автомобили и да търси превързочни материали.
Имало е обаче и други очевидци, които се включили в спасителните действия. Сред тях били хора, които се опитвали да извадят затиснати шофьори, да предупреждават приближаващите автомобили и да предотвратят нови сблъсъци.
„Викаха за помощ. После просто спряха да се чуват“
Най-болезненият спомен за Теодора е свързан с хората, които останали затиснати под автомобили и камиони.
Тя чувала гласовете им и се опитвала да стигне до тях, но без необходимата техника не можела да ги освободи сама.
„Имаше хора, които са затиснати и викаха за помощ, но понеже аз сама не мога да ги извадя, си останаха така вътре и доста от тях загинаха, за съжаление. Моите съболезнования. Те в един момент просто спряха да се чуват“, споделя медицинската сестра.
Хора, успели да се измъкнат от автомобилите, я насочвали към други пострадали. Молели я да провери ранени в съседни коли, докато тя продължавала да се придвижва между останките.
Това били минути на огромно напрежение, в които тя трябвало да запази самообладание и да използва професионалните си знания, въпреки липсата на медицинска апаратура и достатъчно помощници.
Потърсила съдействие от болницата в Бургас
В един момент Теодора се върнала до автомобила си, за да потърси допълнителна помощ. Тя се свързала с д-р Азис, директор на болници „Сърце и мозък“, с настояване да бъдат изпратени още медицински екипи.
Според нейния разказ първите спасителни служби пристигнали приблизително 40 минути след като започнала да помага на пострадалите.
През това време тя продължавала да превързва ранени и да търси хора, които имат нужда от незабавна намеса.
Теодора признава, че не е успявала да преброи точно на колко души е помогнала. Единственото, което имало значение за нея в онзи момент, било да достигне до следващия човек, който се нуждае от помощ.
И други очевидци се включили в спасяването
Медицинската сестра не е единственият човек, реагирал в първите критични минути след катастрофата.
Бургазлията Теодор Тодоров успял да счупи с крик прозореца на катастрофирал камион и да извади шофьора от кабината. След това използвал тас от автомобилна гума и телефона си, за да предупреждава приближаващите водачи за опасността.
Друг очевидец – Тодор Пенев, също се опитвал да спира автомобилите в насрещното платно, за да предотврати нови сблъсъци.
Техните действия, заедно с помощта на Теодора Кирилова, показват колко решаващо може да бъде поведението на хората в първите минути след тежка катастрофа.
Професионализмът и човечността в най-тежкия момент
Верижната катастрофа край пътен възел „Зимница“ на 10 ноември доведе до огромна трагедия. По окончателно уточнените данни на Министерството на здравеопазването загиналите са 11 души, а 51 пострадали са били настанени в лечебни заведения.
На фона на тази черна статистика историята на Теодора Кирилова напомня, че зад всяко подобно произшествие стоят човешки съдби, а понякога първата помощ зависи от реакцията на случайно преминаващ човек.
Тя не е чакала инструкции, не е разполагала със специално оборудване и не е знаела колко дълго ще продължи кошмарът. Просто е направила това, за което е подготвена – помогнала е на хора в беда.
И точно затова разказът ѝ заслужава да бъде запомнен.
