3 Февруари 2015
9643
Покачване на пенсионната възраст за всички категории труд, така че мъжете и жените от най-масовата трета категория да се пенсионират на по 65 години, заетите във втора категория – три години преди тях и заетите в първа категория – 8 години преди редовната възраст. Това са част от предлаганите промени в пенсионната система, чието обсъждане започна във вторник при вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин с участието на социалните партньори, експерти и представители на политическите партии.
Това е трети опит за пенсионна реформа от 2010 г.
насам и оттогава се приемат половинчати мерки за закърпване на положението.
Калфин предложи пакет от промени, включващи увеличение на вноските, пенсионната възраст и максималния осигурителен доход.
По никоя от мерките не се очертава пълен консенсус, но мерките ще бъдат гледани в пакет, като спорните моменти няма да бъдат оставяни настрана.
Предлаганият пакет е максимално смекчен и плавен, така че да се гарантира, че никой след време няма да тръгне да го преразглежда.
Вноските за пенсия да растат с 0,5 пункта, а за безработица с 0,2 пункта на две години
За фондовете "Пенсии" и "Безработица", като за фонд "Пенсии" нарастването да бъде с 0,5 процентни пункта на две години от 1 януари 2016 г., а за фонд "Безработица" с 0,2 процентни пункта на две години от 2017 г. Вноските за безработица е предвидено да растат до 2025 г., а тези за пенсии до 2027 г., като през последните две години – 2026-а и 2027-а - вноската ще нарасне последователно с 0,5 пункта.
Ефектът от плановото нарастване на вноската за пенсии от 17,8% на 21,3% и за фонд "Безработица от 1% на 2% ще вкара в осигурителната система допълнителни приходи от 1,1 млрд. лева, сочат разчетите.
По-голямата част от работодателите обаче са категорично против. Те не възразяват срещу стъпката на нарастване на вноската, а са принципно против каквото и да било увеличение, тъй като смятат, че и сега разходите им за труд са големи. Бизнесът иска и промяна в съотношението при плащането на осигурителните вноски от 60:40 работодател-работник да станат 50:50.
Пенсионната възраст за мъжете и жените ще се изравни през 2037 г.
Възрастта за пенсия в най-масовата трета категория труд се предлага да расте с по два и един месец годишно за мъжете и с по два и три месеца годишно за жените, като през 2037 г. тя ще се изравни за двата пола.
За мъжете се предлага до 2017 г. възрастта да расте с по два месеца годишно, а от 2018 г. до 2029 г. с по един месец годишно до достигането на 65-годишна възраст. За жените пък се предлага до 2029 г. възрастта да расте с по два месеца годишно, а от 2030 до 2037 г. с по три месеца годишно до достигането на 65-годишна възраст.
Едва след това да бъде въведен автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота. За трета категория труд е предвидено стажът да расте до достигане на 40 години за мъжете и 37 години за жените.
Друго предложение е да се даде
възможност за намалена пенсия на хората, на които не им достигат до 12 месеца възраст, като пенсията се намалява с по 0,4% за всеки недостигащ месец
Предлага се увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете, работещи в условията на първа категория труд, с по два и три месеца годишно до достигането на 57-годишна възраст, а за работещите във втора категория – до 62 години.
Възрастта за пенсиониране на жените ще се увеличава с по четири месеца на година до достигането на 57 години за първа категория труд и 62 години във втора категория труд през 2043 г.
Сега пенсионната възраст е 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд.
Калфин коментира, че от консултациите му с политическите партии е станало ясно, че няма политическа сила, която да смята, че параметрите на пенсионната система трябва да останат в сегашния им вид.
Бюджетът на НОИ трябваше да бъде балансиран през 2017-2018 г. и до 2040 г. дефицитът да бъде съществено намален
в малки, поносими граници.
Друго предложение е максималният месечен размер на осигурителния доход от 1 януари 2016 г. да стане 8-10 минимални работни заплати, като по този начин ще се осигури обективен критерий за нарастването му, независещ от политическата конюнктура. Някои работодатели са предложили максималният осигурителен доход да бъде обвързан със средния осигурителен доход, а не с минималната заплата.
Предвидена е възможност за
ежегодно служебно преизчисляване на пенсиите и отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии през 2018 г.
Обсъжда се и вариант държавата да подпомогне осигуряването на земеделските производители, така че внесените от тях осигуровки да им гарантират поне минимална пенсия, тъй като сега голяма част от тях са със социална пенсия.
В края на миналата година осигурителният доход за земеделските производители беше увеличен от 240 лева на 300 лева, а не на 420 лева, както беше планирано и какъвто е минималният доход на самоосигуряващите се. Според разчетите, за да им бъде гарантирана минимална пенсия, са нужни осигуровки върху 380 лева и затова държавата ще довнася осигуровки за тях.
Калфин предложи пакет от промени, включващи увеличение на вноските, пенсионната възраст и максималния осигурителен доход.
По никоя от мерките не се очертава пълен консенсус, но мерките ще бъдат гледани в пакет, като спорните моменти няма да бъдат оставяни настрана.
Предлаганият пакет е максимално смекчен и плавен, така че да се гарантира, че никой след време няма да тръгне да го преразглежда.
Вноските за пенсия да растат с 0,5 пункта, а за безработица с 0,2 пункта на две години
За фондовете "Пенсии" и "Безработица", като за фонд "Пенсии" нарастването да бъде с 0,5 процентни пункта на две години от 1 януари 2016 г., а за фонд "Безработица" с 0,2 процентни пункта на две години от 2017 г. Вноските за безработица е предвидено да растат до 2025 г., а тези за пенсии до 2027 г., като през последните две години – 2026-а и 2027-а - вноската ще нарасне последователно с 0,5 пункта.
Ефектът от плановото нарастване на вноската за пенсии от 17,8% на 21,3% и за фонд "Безработица от 1% на 2% ще вкара в осигурителната система допълнителни приходи от 1,1 млрд. лева, сочат разчетите.
По-голямата част от работодателите обаче са категорично против. Те не възразяват срещу стъпката на нарастване на вноската, а са принципно против каквото и да било увеличение, тъй като смятат, че и сега разходите им за труд са големи. Бизнесът иска и промяна в съотношението при плащането на осигурителните вноски от 60:40 работодател-работник да станат 50:50.
Пенсионната възраст за мъжете и жените ще се изравни през 2037 г.
Възрастта за пенсия в най-масовата трета категория труд се предлага да расте с по два и един месец годишно за мъжете и с по два и три месеца годишно за жените, като през 2037 г. тя ще се изравни за двата пола.
За мъжете се предлага до 2017 г. възрастта да расте с по два месеца годишно, а от 2018 г. до 2029 г. с по един месец годишно до достигането на 65-годишна възраст. За жените пък се предлага до 2029 г. възрастта да расте с по два месеца годишно, а от 2030 до 2037 г. с по три месеца годишно до достигането на 65-годишна възраст.
Едва след това да бъде въведен автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота. За трета категория труд е предвидено стажът да расте до достигане на 40 години за мъжете и 37 години за жените.
Друго предложение е да се даде
възможност за намалена пенсия на хората, на които не им достигат до 12 месеца възраст, като пенсията се намалява с по 0,4% за всеки недостигащ месец
Предлага се увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете, работещи в условията на първа категория труд, с по два и три месеца годишно до достигането на 57-годишна възраст, а за работещите във втора категория – до 62 години.
Възрастта за пенсиониране на жените ще се увеличава с по четири месеца на година до достигането на 57 години за първа категория труд и 62 години във втора категория труд през 2043 г.
Сега пенсионната възраст е 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд и 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд.
Калфин коментира, че от консултациите му с политическите партии е станало ясно, че няма политическа сила, която да смята, че параметрите на пенсионната система трябва да останат в сегашния им вид.
Бюджетът на НОИ трябваше да бъде балансиран през 2017-2018 г. и до 2040 г. дефицитът да бъде съществено намален
в малки, поносими граници.
Друго предложение е максималният месечен размер на осигурителния доход от 1 януари 2016 г. да стане 8-10 минимални работни заплати, като по този начин ще се осигури обективен критерий за нарастването му, независещ от политическата конюнктура. Някои работодатели са предложили максималният осигурителен доход да бъде обвързан със средния осигурителен доход, а не с минималната заплата.
Предвидена е възможност за
ежегодно служебно преизчисляване на пенсиите и отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии през 2018 г.
Обсъжда се и вариант държавата да подпомогне осигуряването на земеделските производители, така че внесените от тях осигуровки да им гарантират поне минимална пенсия, тъй като сега голяма част от тях са със социална пенсия.
В края на миналата година осигурителният доход за земеделските производители беше увеличен от 240 лева на 300 лева, а не на 420 лева, както беше планирано и какъвто е минималният доход на самоосигуряващите се. Според разчетите, за да им бъде гарантирана минимална пенсия, са нужни осигуровки върху 380 лева и затова държавата ще довнася осигуровки за тях.
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
