Една от онези снимки, които се запечатват в паметта завинаги... Като портрета на зеленоокото момиче Шарбат Гула от Афганистан или трогателната гледка на гладуващо, безпомощно дете от Судан, коленичило на земята, докато лешояд стои наблизо и го чака да умре.
Недохраненото нигерийско момче от шокиращата снимка днес е на 12 години, наричат го Малкият Пикасо и ето как изглежда
Снимка: Pipeline Productions / SWNS / Profimedia
„Осъдиха го на смърт. Когато го намерихме, той едва се държеше на крака, напълно дехидратиран. Качих го в колата, погледнах съпруга си Дейвид и му казах, че трябва да кръстим момчето Хоуп. Хоуп. Не исках да умре без име. Ако трябва да умре, нека бъде достойно“, каза веднъж Аня Рингрен Лоуен .
Когато дала на мъничето да пие вода, нейният спътник запечатал сцената и снимката обиколила света в края на януари 2016 г., трайно запечатана в колективното съзнание. Детето едва се държало на крака. Слабо, гладно, жадно. Толкова много мъки и болка в едно малко, невинно същество...
Но съдбата дала на страдащото момче още един шанс, когато един добър самарянин, член на доброволческата хуманитарна организация „Земя на надеждата“, се появил до прашен път в бедния нигерийски щат Аква Ибом. Родителите му го оставили да умре. Но Анджа не искала да го изостави. Защото Нада е тази, която умира последна.
.png)
Аня Ринггрен Ловен с момче от Нигерия Снимка: Аня Ринггрен Ловен / SWNS / Profimedia
Трудното пътуване до Земята на надеждата
Картината разтърси света. Малцина вярваха, че Хоуп ще оцелее. Когато го намериха, той тежеше едва три килограма. Неговата спасителка го отведе в болницата, където той прекара три месеца, възстановявайки се от тежко недохранване. В началото тя не вярваше, че и тя ще оцелее. „Мислех, че ще умре в ръцете ми, че няма да стигне до клиниката...“ Но някои истории все пак имат щастлив край.
Когато напуснал болницата, тя го завела в своята „Земя на надеждата“, както нарекла институцията, където вече се била грижила за десетки деца от цяла Нигерия. Тя осигурила дом на изоставени деца, момичета и момчета, които били отхвърлени от семействата си по ужасни, покварени причини, неразбираеми за цивилизования свят. Вярата във вещици, магьосници и черна магия все още е дълбоко вкоренена в Африка.
Деца с увреждания и албинизъм , близнаци и малки деца, страдащи от епилепсия или аутизъм, са стигматизирани, измъчвани и убивани по най-ужасните начини в продължение на векове. Въпреки че има закони, които би трябвало да ги защитават, в действителност те рядко се прилагат.
Ето как родителите на Хоуп я изхвърлили на улицата, когато я заподозряли, че е вещица. Той бил само на две годинки. В продължение на осем месеца се скитал по улиците на Уджа, оцелявайки само благодарение на трохите, парчетата и остатъците от храна, които минувачите му давали. Една стара парцалена кукла била всичко, което донесъл от семейния дом. Ако изгнаните деца не получат никаква помощ, те са осъдени на жестока смърт - от глад и жажда, сами, без никого.
.png)
Снимки на недохранено момче от Нигерия разтърсиха света. Снимка: Аня Ринггрен Ловен / SWNS / Profimedia
„Малкият Пикасо“ иска да стане художник
Сега е на 12 години и наскоро завърши начално училище. За съжаление, момчето е глухо и общува чрез писане и жестомимичен език. Учителите го наричали „Малкият Пикасо“, защото въпреки дефекта, той показва невероятен талант за рисуване.
„Той беше най-добрият ученик в класа си, въпреки затрудненията си със слуха и говора. Неговата изключителна способност да учи и да общува чрез знаци и символи му позволи да се отличава, особено в математиката и изобразителните изкуства.“
„Той иска да стане художник. Той е много независимо дете, силна и интелигентна личност. Той е голям перфекционист и прави всичко със страст. Има много приятели. Толкова се гордея, че е завършил училище“, добавя Аня, която със съпруга си все още ръководи сиропиталището „Земя на надеждата“.
Аня и Хоуп днес Снимка: Instagram
След няколко години тя завела Хоуп в селото му, за да видят всички трансформацията. След това провели конференция за суеверия в кметството, за да я чуе цялата общност.
„Срещнахме майка му, чичо му и брат му. Родителите му са разведени. Когато го спасихме, чичо му работеше в друг щат. Той ни каза, че бащата на Хоуп също се е върнал в селото. Въпреки че не бяхме планирали, изведнъж се озовахме на път за къщата му. Беше невероятно преживяване.“
Като в приказката за грозното патенце
„Бащата беше много изненадан, когато го видя отново. Той беше много внимателен и обясни на сина си с ръце, че всичко е наред. А Хоуп само го гледаше втренчено. Когато се върнахме в сиропиталището, той взе телефона ми, защото нямаше търпение да покаже на децата как се е снимал с баща си“, каза Аня и добави, че момчето няма да живее с майка си или баща си по няколко причини.
„Децата трябва да познават корените си, защото това помага за изграждането на тяхната идентичност и е едно от основните човешки права. Сега то знае откъде идва, което не означава, че ще забрави всичко, което се е случило. Напротив, това ще го освободи.“
В своя Instagram Аня Рингрен Ловен често разкрива как напредва Хоуп, но и как живеят другите деца в „Страната на надеждата“. Тя добави, че неговата история ѝ напомня за приказката за грозното патенце, написана от нейния сънародник Ханс Кристиан Андерсен.
„Лебедът се ражда в семейство патици и пътува от място на място, презиран и осъждан от всеки, когото срещне. Накрая се превръща в красив лебед и намира своето полагащо се място в света“, написа тя в една публикация. Днес Хоуп е щастливо, здраво и усмихнато момче, живо доказателство за известната поговорка на Хемингуей, че „който спасява един човешки живот, спасява целия свят“.
