Когато наблюдаваме ята птици да се реят в небето, движенията им изглеждат перфектно синхронизирани и щателно калибрирани. Понякога обаче забелязваме странно явление: гъските летят с главата надолу, сякаш изпълняват сложен акробатичен трик.
Какво представлява маневрата „свирене“?
Свистенето е внезапно, рязко завъртане на гъската около надлъжната ос на тялото ѝ. Птицата продължава да се движи напред, но гърбът ѝ е обърнат надолу, а коремът ѝ е обърнат нагоре. Главата се завърта на 180 градуса, за да запази нормалното си положение. Въпреки видимата нестабилност, гъската има пълен контрол над движенията на крилата си и използва тази маневра умишлено, за да намали рязко подемната сила и бързо да загуби височина.
От физическа гледна точка е просто. В нормално положение крилата създават стабилна подемна сила, държайки птицата във въздуха. Но когато гъската се обърне, въздушният поток променя посоката си, карайки тялото да „пада“ надолу. Това позволява бързо спускане без загуба на хоризонтална скорост. По същество птицата изпълнява това, което пилотите наричат „плоско плъзгане“ – контролирано спускане без използване на тяга.
Защо гъските се обръщат по време на полет?
Учените идентифицират няколко причини, поради които гъските използват тази необичайна маневра.
Първо, тя им помага да се подготвят за кацане . Когато ято се приближава до езеро, поле или място за почивка, птиците често са твърде високо или се движат твърде бързо. Свистенето им позволява буквално да „спират във въздуха“ и да се спуснат точно до желаната точка, без да прескачат мястото за кацане.
Второ, търкалянето служи като защитен механизъм срещу хищници . Орли, ястреби и други големи птици често ловуват гъски по време на миграция. Внезапната промяна в позицията на тялото обърква хищника, което затруднява предвиждането на траекторията. Това дава шанс на гъската да избегне атаката.
Трето, свистенето може да бъде сигнал в рамките на едно ято . Наблюдатели са отбелязали, че понякога няколко гъски извършват тази маневра синхронно, сякаш сигнализират за готовност за кацане или промяна на курса. Научните описания включват случаи на цели ята, които извършват едновременно салто, преди да кацнат на вода, създавайки вид на въздушен танц. Но в действителност това е силно координирано групово действие.
Някои експерти смятат, че свистенето е възникнало при гъските като еволюционна защита срещу атаки и по-късно се е утвърдило като универсален метод за бърза маневреност.
Въздушни акробати
Интересното е, че гъските не са единствените, способни на този трик. Патиците, лебедите и чайките също могат да правят салца по време на полет, но гъските са особено впечатляващи. Дългите им тела и мощни крила са идеални за резки завои.
Това поведение се сравнява с акробатичните маневри в самолетите, като например полутоно или бъчвообразно преобръщане. Пилотите използват тези маневри, за да променят бързо височината или посоката. Докато хората изискват изчисления и обучение, за да постигнат това, гъските извършват същите маневри инстинктивно, използвайки естествената прецизност на мускулите си и аеродинамиката на крилата си.
Опасен ли е превратът за птиците?
Може да изглежда, че подобни резки маневри биха могли да доведат до загуба на равновесие, но наблюденията показват, че гъските се чувстват уверени дори когато летят с главата надолу. Вестибуларната им система е проектирана да поддържа ориентация и контрол над телата си.
За тях това не е рискован трик, а рутинен инструмент за оцеляване. Освен това, ловците отбелязват, че когато са заплашени, гъските често използват завъртания, за да променят рязко траекторията си и да избегнат изстрели.
Следователно, полетът с главата надолу не е съвпадение или игра, а добре разработена еволюционна техника . Тя помага на птиците да се спускат бързо по време на кацане, да объркват хищниците и да поддържат координация на ятото. Макар че това зрелище може да изглежда забавно за хората, то разчита на прецизна аеродинамика и милиони години естествено усъвършенстване.
